Интересен феномен в управлението на страната е коалицията "Обединени патриоти". Освен понякога със странните си предложения, нейните представители изпъкват и с цветист език, а често си помагат и с невербални жестове. Явно за да придобият изказванията им достатъчно "патриотична" сила и убедителност.
Едва ли някой е забравил репликата, изречена от лидера на НФСБ и в момента зам.-председател на парламента Валери Симеонов по адрес на протестиращите майки на деца с увреждания: "Група кресливи жени, които спекулираха с децата си, манипулират обществото, изкарвайки на пек и на дъжд тези уж болни деца, без грам майчинско чувство, грижа за тях".
Административният съд в Пловдив излезе с решение, че в случая не става въпрос за дискриминация, а за конституционно право да се изказва мнение. Така се потвърдиха изводите на Комисията за защита от дискриминация от миналия септември.
Решението дойде докато се нищеше друг казус – показал ли е среден пръст Валери Симеонов от прозореца на Народното събрание на протестиращите ресторантьори. В крайна сметка председателят на НФСБ потвърди, че пръст е бил показан, но не бил средния. С жеста искал да попита протестиращите къде им е акъла.
Среден пръст в ефира на телевизия (тогава доста видно) е показвал военният министър и лидер на ВМРО Красимир Каракачанов. Неговият заместник и евродепутат Ангел Джамбазки дори поливаше с маркуч протестиращи пред партийната централа и ги замерваше с пиратки. Каракачанов обаче го оправда с думите: "Имат късмет, че аз не съм бил там. Ако бях там, нямаше да има само водни струи, повярвайте ми".
Джамбазки преди време пък остана без книжка заради шофиране след употреба на алкохол.
От групата на патриотите неведнъж са си позволявали да отправят обиди към онази част от обществото, която не ги харесва. И понеже същите тези патриоти имат за свой най-голям враг джендърите, постоянно се стремят да докажат мъжеството си. На всички е ясно, че само истинският мачо не се притеснява да размахва пръсти и да мята бомбички от прозореца.
Разбира се, използването на неприемливи думи от наши политици не е световен прецедент. Но ако патриотът е "човек от народа", то днешният патриот в управлението у нас е някакво друго явление. За него все някакви външни сили застрашават българската идентичност и патриархалните християнски ценности, виновни са за всичките недъзи на собствената ни държава.
Когато обаче патриотът в политиката ни покаже пръст и попита къде ни е акъла, би следвало да се запитаме същото: Наистина, къде ли ни е акъла, щом са ни такива патриотите?
