Г-н Цон, два китайски казуса напоследък конкурират ковид кризата в очите на световното обществено мнение. Първият е, че високопоставеният държавен чиновник Лай Сяомин получи смъртна присъда по обвинения в мащабна корупция, след като в шкафчетата му бяха открити пачки с банкноти и златни кюлчета. Какъв е случаят със Сяомин и какви проекции би могъл да има той на родна почва в борбата срещу корупцията?
Сяомин е бил шеф на голяма държавна инвестиционна компания, която е събирала и инвестирала лошите кредити на различни банки. На тази база са се разигравали и корупционните схеми. В Китай законите срещу корупцията са изключително строги още от времената на императорите. Корупцията е в човешката природа и не може да се изкорени, но проблемът е в мащабите.
Конкретният случай със Сяомин проява на традиционна антикорупционна хигиена ли е или включва в себе си състав на вътрешнопартийни борби и елементи на назидание?
И трите фактора са смесени. Но в случая става дума за огромни средства, стотици милиони долари. Всяко нещо трябва да е в рамките на допустимото, в това число и корупцията. А в Китай има милиони бедни.
Но нали това трябва да е „хармоничният социализъм“ на Дън Сяопин – богати и бедни да живеят в мир, съгласие и разбирателство?
Не трябва държавните служители да са тези, които прибират толкова много – примерът е ужасен за хората, пострадали икономически, финансово и здравно.
Добър пример ли е присъдата за Сяомин?
Безспорно е добър пример, повечето хора в Китай ще се съгласят, че това е правилен акт.
Възможно ли е в съвременен Китай, при сигнали за натрупване на средства с неясен произход от висш държавен чиновник, да не тръгне разследване?
Винаги е възможно. Но трябва да се съблюдава допустимата граница на мащабите. Китай е сред страните, които най-активно се борят срещу корупцията. Десетки хиляди държавни служители на всички нива са разследвани, съдени и осъждани.
Да разгледаме другия казус. Джак Ма, създателят на "Алибаба", беше една от най-богатите и влиятелни личности не само в Китай, а и на планетата, трупаше милиардите си и нямаше особени проблеми, докато не направи едно 20-минутно изказване срещу политиката на властта. Тогава приказката за Алибаба свърши. Има ли актуална информация за съдбата на Ма?
Неговият случай е и специфичен, и не е. Специфичното е, че той е най-богатия китаец. Компанията му "Алибаба" има дъщерна компания "Ант Груп", която развива две основни дейности. Едната е системата за дигитално разплащане "Алипей", която се ползва от 1,2 млрд. души ежедневно в Китай. Втората дейност е посредничество за потребителски кредити между клиентите на "Алипей" и търговските банки в страната, за което платформата взима комисионна. Тези две дейности дават достъп до огромна информация: кой колко пазарува, какво пазарува, кога го прави, какви кредити има, как ги погасява и т. н. – набор от чувствителна и внушителна по обеми информация. Ето тази информация китайските власти пожелаха да им се предостави. Ма се противопостави и дори през октомври 2020 г. направи изявление, в което обвини китайските регулатори, че действат неадекватно, че спират иновациите, сравни китайските банки със заложни къщи. Тази капка преля чашата. И Джак Ма изчезна от публичното пространство, а четири мегарегулатора правят проверки на "Ант Груп". До месец-два вероятно ще има индикации как ще завърши този процес. Може и да му отнемат компанията.
Законно ли е в Китай да бъдат отнемани бизнеси в полза на държавата?
Възможно е държавна компания да откупи акциите на "Ант Груп". И това няма да е прецедент. Такива случаи е имало и с други едри бизнесмени. Но Джак Ма е най-разпознаваемият в света.
Като изключим мащабите, намирате ли сходство между случаите с Джак Ма в Китай и Васил Божков в България?
Без да съм запознат в подробности, има и прилики, и разлики. Разликата е, че Джак Ма няма да може да напусне страната като Божков. Приликата е в методите на репресии – и тук, и там държавата притиска, без да е минало съдебно дело.
Случва ли се в Китай подобни казуси да се създават в полза на трети бизнесмени, приближени до властта?
Като цяло вероятно се случва, но на по-ниски нива. В проблема с Джак Ма това не е релевантно, прекалено голям е, за да го изядат по-дребни кандидати.
Как изглежда проблемът с корупцията в България от гледна точка на китайските стандарти?
Разликата е в мащабите. Но изкореняването на корупцията е утопия. Важното е да се сведе до разумни граници, да не е нагла и да не дразни обикновения човек.
Улицата се пита – у нас властта ли ражда корупцията или корупцията контролира властта?
То е като яйцето и кокошката.
Не съвсем. Ако властта ражда корупцията, с нейната смяна покварата може да се овладее. Докато ако корупцията контролира властта, тя ще възпроизвежда нови и нови власти.
България има много проблеми и за мен най-големият е в образованието. Проблем са и ниските заплати в администрацията, което също поражда корупция. Ако човек има остри нужди вкъщи, може и да се възползва от некоректна ситуация.
Някои хора имат остра нужда от пътешествия до топли острови. Но коренът на проблема е, че българската администрация е прекалено раздута, защото е полезна за властта, особено около избори. Не дразни ли това бизнеса, който я издържа?
Така е, напълно съм съгласен. С намаляването на бройката и заплатите ще се увеличат – на работа ще останат най-добрите.
В предишния ни разговор вие казахте, че не партиите трябва да яхват протестите, а обратното – за да има кой да прокара исканията им в законодателната власт. Уверихте ли се, че това у нас е трудно приложимо: как недоволството да овласти някой от системата да се бори срещу самата система?
Не виждам нищо нелогично.
То даже е практично, но изглежда е прекалено китайско за нас.
За протестиращия прагматичното мислене трябва да е: независимо дали съм ляв или десен, аз знам, че има субект, който може да реши проблемите ми, защото има шанс да влезе в парламента. Не го харесвам, но ще го подкрепя.
Най-големите подмени у нас станаха по подобен начин.
Само когато има смяна на кръвта стават промени. Проблемът е, че в България хората много бързат, а добрите и трайни неща стават бавно. Хилядолетните народи, каквито са китайският и българският, трябва да знаят това.
Разговора води Емил Янев
Цън Цон е български бизнесмен от китайски произход, председател на Съвета за икономически и дипломатически отношения и съветник в Дипломатическия институт към МВнР по въпроси, свързани с Китай.













