От голямото планиране, през тежкото коригиране, до перфектната буря, при която стечението на обстоятелствата е толкова лошо, че от човешкия фактор нищо не зависи. Критиките срещу управленските разчети по европлана за възстановяване от коронакризата ескалират, но не е късно да се слага тигана за рибата. До средата на годината националните планове трябва да са одобрени, а до края на септември онези 750 милиарда трябва да потекат. Подписването на споразумението между Европейския парламент и Съвета на ЕС беше окачествено като исторически акт, а председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен натърти за пореден път, че средствата следва да бъдат насочени основно за природосъобразна и цифровизирана икономика.
Работата изглежда като цяло опечена и на пръв поглед остава да бъдат взети "правилните" национални решения за разпределяне на милиардите. Точно това обаче у нас няма как да бъде направено и затова възстановяването ни ще е с различни измерения. Като на държава от третия свят, която ще остане в ролята да догонва единствено себе си. Проблемът е, че макар и напълно основателно, недоволството от правителствените сметки няма значим капацитет на полезно действие. Защото няма как да бъде поет пътят към иновации и модернизиране без инфраструктура и ремонтиране.
Истината е, че след три десетилетия разруха, грабеж и неуправия предлаганите от кабинета с някои вариации приоритети нямат алтернатива. Докараните до катастрофално състояние фундаментални структурни сектори нито може да чакат, нито да се надяват на друг ресурс от такива мащаби в обозримо бъдеще. Без много пари накуп кога и как ще бъде оправен водният сектор със стотиците компрометирани язовири, пробити и неизградени напоителни и ВиК-мрежи? Ами железниците с допотопните гари, релсов път, подвижен състав и системи за управление?
Продължаваме нататък. След като видяхме жилото без меда на ВЕИ-тата, как ще се оправяме по зелената сделка, въглеродната неутралност и нулевите емисии без държавни гаранции за нови ядрени мощности? Хубаво, БелеНе, но пък частните "Марици" – скъпи, държавните – мръсни и неефективни, на вода и слънце ли оставаме? Ами санирането? След пладнешките кражби по досегашните програми видът и състоянието на сградния ни фонд си остава предостатъчен, за да не мръднем от задния двор на Европа.
Нова, цифрова и зелена икономика не се прави само с чували пари без да си укрепил темелите на "старата". Нито пък дигиталното земеделие може да замести работата на полето и във фермата. Точно както "работната" ръка не може да бъде заместена от висене в офиса и чаткане на клавиатурата. Така че не "конвенционалните" приоритети в разчетите на управляващите по националния план за възстановяване са проблемът, а самите управляващи.
Ако парите от Брюксел минават както досега първо през чекмеджетата, после през обръчите, като пълнят гушата и чиновничеството, възстановяване не чакайте. Напротив ще затънем окончателно, след като не спряхме да копаем постоталитарното дъно, което други отдавна отлепиха, а трети почти забравиха. Изпуснем ли и този шанс, ще трябва да признаем, че "от гледна точка на Съдбата" хидроинженерът, специализирал в разпределянето на порциите, е единствено възможният "управляващ параметър в геометрията на политическото пространство". И да разчитаме на "кефлийското му настроение".
