Кризата е довела до увеличение на обема на т.нар. "бързи кредити", показва статистиката на БНБ. В същото време обаче все повече домакинства и фирми не успяват да обслужват тези заеми. Към края на декември 2020 г. отпуснатите заеми от дружествата, специализирани в кредитиране, са 3.073 млрд. лв. и се увеличават с 6% на годишна база.
Логично, домакинствата прибягват повече от фирмите до такова финансиране. Отпуснатите бързи заеми на домакинствата нарастват с 1,5%, като достигат 2.298 млрд. лева. Делът им в общия размер на бързите заеми намалява до 75.8%.
За сравнение отпуснатите бързи заеми на нефинансови предприятия са в размер на 650 млн. лева. Но по-любопитното е, че все повече фирми прибягват до небанкови заеми. За година те нарастват с 24.8%, докато през 2019 г. и имат дял от 18,2% от общия размер на отпуснатото финансиране.
Паралелно обаче се увеличават значително и необслужваните "бързи кредити". Към края на декември 2020 г. размерът на необслужваните заеми, предоставени от дружествата, специализирани в кредитиране възлиза на 297.4 млн. лева. Това представлява увеличение с 57.8% (109.0 млн. лева) в сравнение с края на декември 2019 г. и с 33.6% (74.9 млн. лева) спрямо края на септември 2020 година.
В началото на година омбудсманът Дияна Ковачева отчете, че и през 2020 г. жалбите срещу фирми за бързи кредити, колектори и ЧСИ остава традиционно висок. Миналото лято се заговори за работата работна група към правосъдното министерство, която има задачата да предложи правна рамка на дейността на т. нар. колекторски дружества, на кредитодателите, осъществяващи дейност извън регулацията на БНБ и на дружествата, предоставящи бързи кредити. Засега не е ясно на какъв етап е законопроектът.
Ще припомним също, че в края на мината година парламентът забърка законодателна каша, свързана с бързите кредити. Тогава тихомълком бе прокарана поправка, която даваше възможност на фирмите за бързи кредити да събират неустойки два пъти по-високи от размера на самия дълг. По-конкретно спорният текст предвиждаше разходите, които потребителят плаща при неизпълнение на задълженията си по договор за потребителски кредит от финансова институция, т.е. не от банка, да могат да достигнат до двойния размер на главницата, но няма да се считат за прекомерни.
В крайна сметка от ГЕРБ решиха да оттеглят спорния текст. В същото време президентът му наложи вето и се получи правно недоразумение. Преди десетина дни Румен Радев сезира Конституционния съд с искане за тълкуване на разпоредби от основния закон, свързани със законодателния процес. Според Радев е недопустимо, докато един закон не бъде обнародван, негови разпоредби да се изменят, допълват или отменят, освен при наложено вето. Като пример може да бъде дадена именно поправката, свързана с бързите кредити.
