След звездната година за търговските и инвестиицонните банкови поделения, европейските банкери, подобно на американските си колеги, са разочаровани от недотам впечатляващите си допълнителни възнаграждения. "Креди Сюис" редуцира с около 7% средствата за премии за водещите си служители, но инвестиционните банкери са получили "двуцифрени суми". Английската "Барклейз" е разширила пула от бонуси с 6% – до 1.6 млрд. брит. паунда. А германската "Дойче банк" реши да увеличи с над 10% бонусите за търговското си поделение, но бе принудена да се откаже от първоначалните си планове за повишението им с грубо една трета – до над 2 млрд. евро – след протест на Европейската централна банка. "Комерцбанк" пък оряза наполовина средствата за премии – до 100 млн. евро – след като отчете загуба в размер на 2.9 млрд. евро за миналата година. Италианската "Интеза Санпаоло" пък обяви публично, че намалява с 30% пула от бонуси след като изпълнителните й директори дариха 6 млн. евро от заплатите си на здравната система.
От двете страни на Атлантика кредитните институции искат да възнаградят подобаващо водещите си търговци и инвестиционни банкери без да дразнят регулаторите в условията на депресирани от пандемията национални икономики. Банките спечелиха от търговски операции в условията на сериозни пазарни колебания и от скока на сделките по сливания и поглъщания, докато бизнесът им на дребни банкови услуги пострада сериозно от карантините в световен мащаб, наложени за ограничаване на разпространението на COVID-19.
Анализатори на сектора обобщават, че вместо да компансират щедро служителите си, кредиторите просто се стремят да им платят достатъчно, за да не ги загубят. И това продължава от кредитната криза.
Европейските регулатори заявяват публично изискванията си да се държат под контрол бонусите. Шефът на надзора на ЕЦБ – Андреа Енриа – призова банките да процедират "изключително скромно" с допълнителните възнаграждения, за да не консумират средства от капиталовите си буфери, които в момента са "попълнени до тавана". Основанието на контролните органи е, че кредитните институции устояват на пандемията успешно заради масираната финансова подкрепа на правителствата и на централните банки.
Отвъд Атлантика, промените в политиката на компенсациите с акции и скромният пул от бонуси в "Бенк ъф Америка" породи недоволство в най-скъпо платените банкери. "Ситигруп" остави без промяна предвидените за разпределение допълнителни възнаграждения на служителите, работещи с ценни книжа, и увеличи с над 10% средствата за търговците на облигации. "Джей Пи Моргън Чейз" и "Голдмън Сакс" обсъждат повишение на компенсациите с почти 20%, но с големи разлики при разпределението им.
Инвестиционните банки по света са спечелили рекордните 124.5 млрд. щ. долара от такси и комисионни през 2020-а благодарение на устрема на компаниите да увеличат високоликвидните си средства, за да оцелеят от пандемията. Проблемът на Уолстрийт е, че въпреки впечатляващите приходи от търговски операции и от сделки за сливания и поглъщания, общият размер на печалбите на шестте най-големи американски банки е почти непроменен спрямо 2019-а. Просто защото пандемията порази другите бизнес линии на институциите и банките натрупват десетки милиарди долари, за да покрият набъбващия размер на заемите. Към тази нерадостна действителност се прибавя проблемната пропаст между тлъстите фишове на банкерите и битката за оцеляване на съкратените от работа. Щедри премии за банкерите биха провокирали собено недоволство в САЩ под управлението на демократите, които са особено бдителни и държат изкъсо финансовия бранш.
Ограничаването на бонусите продължава дори когато банковите служители печелят все повече и повече за работодателите си. Например, персоналът на "Голдмън Сакс" е изработил с 15% повече печалба на човек през буреносната 2020-а, но компанията е похарчила средно с малко над 2% за всеки банкер. В инвестиционната банка на "Джей Пи Моргън Чейз" печалбата на служител е нараснала с 22%, възнагражденията – с едва един процент.
Свиването на заплащанията засяга и висшите ешалони на управление. "Ситигруп" оряза премиите на оттеглящия се главен изпълнителен директор Майкъл Корбат с 21% – до 19 млн. щ. долара, съобразно разпорежданията на регулаторите. "Бенк ъф Америка" пък редуцира възнаграждението на шефа си Брайън Мойнихан със 7.5% – до 24.5 млн. долара. И двете кредитни институции мотивираха намаленията с влиянието на пандемията. "Голдмън Сакс" също оряза годишното заплащане на главния си изпълнителен директор Дейвъд Салъмън, но по други причини: институцията просто извади от заплащането му глобата, която плати по корупционния скандал с държавния фонд на Малайзия 1MDB. Извън грубо 10 млн. долара, които Салъмън трябва да върне, неговата премия за 2020-а остана без промяна спрямо 2019-а.
В Канада нещата стоят малко по-добре за търговците и инветиционните банкери. Шестте най-големи банки на страната са заделили с 3.9% повече средства за бонуси за фискалната 2020-а. Сравнително скромното увеличение е по-голямо от 2.5-процентния ръст през 2019-а (който беше най-малък от девет години), но е под средните 6.3% за последното десетилетие.
Тепърва предстои да се разбере дали ще има масови напускания на недоволни от паричните поощрения банкери от Уолстрийт, които са традиционни за периода след изплащане на премиите.
