Криминалните бизнес структури в Италия, подобно на легитимните им конкуренти, пострадаха сериозно по време на икономическата криза, предизвикана от пандемията. Италианската мафия обаче вече се е позиционирала да получи солидно обезщетение.
През миналата година, когато държавите по света карантинираха домакинствата и бизнеса, мафиотите започнали да се внедряват в закъсали за кеш компании в опит да източат пари от фонда за възстановяване на Европейския съюз. И да извоюват достъп до авоарите в размер на 1.8 трлн. евро, част от които ще "потеглят" към борещи се за оцеляване италиански фирми през идните месеци, твърди главният антимафиот на Италия – Маурицио Валоне – шеф на Разследващата дирекция "Антимафия" (AID) към министерството на вътрешните работи, включваща следователи от основните полицейски сили на страната.
По данни на оглавяваната от Валоне агенция, пандемията е променила криминалната рамка на италианската мафия. В периода от началото на април до края на септември 2020-а убийствата са намалели с 90%, отвличанията срещу откуп – с 28.1%, подкупите и корупцията – с 22.2%, обирите – с 18.6%, случаите на изнудване – с 10.3%, повреждането на имущество и палежите – с 9.5 процента. Ръст бележат: измамите при публични доставки – с 6.5%, трафикът на наркотици – с 9.1%, и контрабандата – с 12.4 процента.
Криминалните групировки, включително "Ндрангета" в района на Южна Калабрия и "Коза Ностра" в Сицилия, търсят достъп до законния бизнес, който пръв ще получи помощ от ЕС. Такива са фирмите от сферата на здравеопазването и на околната среда, на инфраструктурата и дигиталния бранш, коментира за агенция "Блумбърг" на 2 март от Рим Валоне. Италия е първостепенна цел за подземния свят, защото трябва да получи най-голям дял от безвъзмездната европейска помощ. Валоне обаче уверява, че ще направи всичко възможно престъпниците да не получат нито едно евро.
Новото правителство на Марио Драги разработва проектоплан за изразходване на своя дял от 209 млрд. евро от европейските фондове, с които да се пребори с най-тежката рецесия в страната от втората световна война. Италианските фирми са особено зависими от тези средства, защото схемата за държавно гарантиране на банковите заеми се е оказала прекалено сложна и с ограничен ефект, посочва Валоне. В резултат, компаниите със спорни възможности да обслужват кредитите си, не са успели да се възползват в достатъчна степен от държавната помощ.
Мафиотите пък веднага са съзрели своя шанс да достигнат до дребните и средни фирми, жадуващи за ликвидност в условията на 8.9% спад на БВП през миналата година. Организираната престъпност по правило се прицелва в акционерния фирмен капитал, финансирайки борещия се за оцеляване бизнес чрез заеми с неоправдано високи лихвени проценти или чрез скрити партньори, обяснява Валоне. Броят на подозрителните финансови операции, отчетени от "Банка д'Италия", е нараснал със 7% през миналата година – до 113 хиляди. Което внушава сериозни подозрения, че става въпрос за целенасочени действия на криминални субекти.
Фермерското лоби Coldiretti твърди, че опасенията на антимафиотската агенция са основателни и са подкрепени от множество полицейски проверки. Те са разкрили, че престъпниците проявяват изключителен интерес към заведения за хранене, включително кафенета, модни барове за аперитиви, квартални и луксозни ресторанти.
Валоне иска по-строги антимафиотски проверки на публичните дейности. По сега действащата система полицията проверява победителите в търговете за обществени поръчки преди началото на проекта. Предложението, което антимафиотът ще изпрати до министерството на вътрешните работи до края на март, е екипи от следователи от AID да наблюдават автоматично паричните трансфери, както и подизпълнителите и доставчиците за целия период на изпълнение на проекта. И тази процедура да се прилага за всичките публични контракти.
По-стриктни правила са необходими и заради натиска от Брюксел. Защото "Европейската комисия няма да чака библейски дългите периоди на традиционните търгове и ще иска да даде парите и да види резултатите в разумни срокове", коментира Валоне.
Естествено, подобни проверки имат и доста недостатъци. Италия, която буквално е опасана от червени линии, все още не е успяла да похарчи голяма част от средствата по структурните фондове на ЕС. Страната е използвала едва 30.7% от полагащите й се пари към края на 2019-а, по данни на Брюксел, срещу 66.2% на лидера Финландия и средно 39.6% за общността. По-стриктният контрол вероятно ще забави харченето и на парите за възстановяване от пандемията.
В столицата на Сицилия – Палермо – обаче, фирмените лидери са изправени пред сложен избор, твърди Патриция Ди Дио – шеф на местния клон на бизнес камарата Confcommercio, в която членуват 13 хил. компании. Защото когато бизнесменът не може да издържа повече дори собственото си семейство, той веднага ще намери организиран престъпен клан, готов да го финансира. И ако държавата иска да защити легитимната икономика, тя би трябвало да направи заемите по-достъпни и да премахне данъците. "Лудост и двуличие е да не ти помогнат и същевременно да те заплашват с данъци", възмущава се Ди Дио.
