На днешния ден през 321 г. император Константин I Велики издава декрет, с който обявява, че денят на Sol Invictus (неделя) е ден за почивка в Империята.
Сол (на латински: Sol, в превод Слънце) е древно-римски бог. Той е познат най-вече във формата си от II век като Непобедимото Слънце (Sol Invictus). Присъства в рамките на водещата религия в империята – митраизъм (култ, практикуван в Римска империя от II в. пр.н.е до IV век).
Тази религия започва да се разпространява след приобщаването на източни етнически елементи в имперските земи основно като военен контингент. Тя е организирана основно около древноиранския соларен възглед, в който на преден план е изведено божеството Митра. Развитието на представата за Митра от митологично предпоставен гарант в природен и социален план към военен, религиозен и държавен символ води до имперския профил на Непобедимото Слънце.
Митра е бил описван като sol invictus ("непобедимото слънце“), така че той е соларно божество. Местата за неговия култ са станали известни митреуми, най-често подземия.
Сол отговаря на гръцкия Хелиос, но не е взет от гръцката религия, а е от римски произход от времето на Ромул (брат на Рем, митичните основатели на Рим, първи цар на Рим) и е въведен от легендарния цар на сабиняните Тит Таций.
Древно-римският бог Сол е наричан Непобедимо Слънце и е почитан заедно с богинята Луна. Те имат общ храм и празникът им започва на 28 август.
С названието Непобедимо Слънце е наричан и персийският бог Митра, раждането на който се чества на 25 декември (зимното слънцестоене, свързано с най-краткия ден и началото на нарастването му спрямо пролетното равноденствие).
Флавий Валерий Аврелий Константин (на латински: Flavius Valerius Aurelius Constantinus), известен също като Константин I или Константин Велики, е римски император. Провъзгласен за август от войските си в Британия през 306 година, той отстранява всички съперници за властта и управлява Римската империя (еднолично от 324 г.) до своята смърт през 337 година. Константин I Велики официално е признат за първия християнски римски император. Заслуга на Константин е налагането и спазването на Миланския едикт на толерантността през 313 г., с който се слага край на институционализираното преследване на християните в империята.
Константин е удостоен с титлата "Велики" за своите приноси към християнството.
През 324 година Константин обявява решението си да превърне античния гръцки град Византион, разположен на брега на Босфора, в Нов Рим и на 11 май 330 г. официално провъзгласява града за новата столица на Римската империя. Той е преименуван на Константинопол (от гръцки език: Градът на Константин) и след смъртта на Константин през 337 г. остава столица на Византийската империя за повече от хиляда години.
