Фирми от IT сектора у нас дават двойно по-високи бонуси на техни специалисти, ако си купят хибриден или изцяло електрически автомобил. Целта е това да се отрази на лихвите било то по лизингови схеми или по потребителски заеми, което да направи по-поносими месечните вноски. По този начин работодателите от сектора се опитват да задържат кадрите, които и без това са кът.
„Както банките, така и лизинговите дружества все повече засилват индивидуалния подход. Ако банката познава клиента, той има добра кредитна история, има добри доходи, а заплатата му минава през банката, много често целевият заем е с по-добри условия от автолизинга. Бъдещото развитие във финансовия сектор явно ще е подчинено на строгата индивидуалност”. Това обясни Борислав Тодоров, председател на лизинговата асоциация.
Тази практика обаче деформира цената на новите коли и вече е трудно да се направи сметка –
кое финансиране за купуване на нова кола е по-изгодно
– чрез банков потребителски кредит или на лизинг.
От друга страна пък лизинговите дружества могат да свиват лихвите през дотирани доставки. Става дума за това, че много представителства на автомобилни марки у нас субсидират цените им по линията „производител-доставчик-вносител” за сметка на един от тримата или на всеки по малко като сключват договор с ексклузивен лизингар. Това свива и крайната цена на колата, а оттам и лихвата по лизинговата схема.
Проучване на „БАНКЕРЪ” показа, че редица вносители на водещи марки коли у нас са сключили договори с ексклузивен лизингодател и затова лихвите на лизинга са паднали почти до 2 процента.
В общия случай обаче, лизингови дружества, които опитаха да свалят лихвите под 2.5%, се опариха жестоко. При лизинговите схеми таксата е еднократна и тя се плаща при подписването на договора. Тази такса за обсужване варира между 1 и 1.5% от сумата. Така че лизингодателят не може да заложи на печалба от по- високи такси за сметка на по-ниските лихви, каквато е практиката при банките.
В общия случай, когато няма обвързаности между вносител и лизингово дружество и банката не е в трайни отношения с клиента, финансирането за покупка на нов автомобил е двойно по-скъпо през банка. Докато лихва по лизинга от около 2.5% е добра сделка срещу 4.5% – 5 процента лихва при банково финансиране.
Преди пандемията се бяха появили лихви по автолизинг под 1 процент. Средната цена на потребителските кредити за покупка на кола, теглени от банки беше не по-ниска от 7-8 процента. Така субсидираният лизинг беше около 7 пъти по-евтин от потребителския кредит.
Тогава реверансите към лизингополучателите (става дума за лихви около и под 1%) се правеха предимно за произведени в Германия автомобили. Тамошните предприемачи бяха толкова силно притеснени от спада през 2019 г, продължил цели три тримесечия, че последвалия лек възход през четвъртото тримесечие не успя да разсее страховете им от задаваща се рецесия. Затова те поемаха до 50% от пазарните лихви по лизингите, които за България бяха между 2.6 и 3 процента.
Лизинговия пазар на нови коли от началото на тази година
не се различава много от първото тримесечие на миналата година, когато пандемията още не беше достигнала България. Търсенето на нови коли продължава както от физически лица, така и от фирми – за обновяване на парка им.
Така че двата основни финансови инструмента за покупката на нов автомобил си остават – лизинга и потребителския заем, ако разбира се купувачът няма готови пари в брой. Но сравнението между първите два варианта далеч не се изчерпва само със съпоставка на процентите, които оскъпяват цената на автомобила.
С потребителски кредит например може да се купи кола на старо, която да се изплаща според срока на кредита – до 10 години. Докато лизингът – с неговия максимален срок от 60 месеца (5 години) – е предназначен за нови возила. За покупка на почти нови МПС-та (на 20 000-50 000 километра) пък се предлагат 3-годишни лизингови схеми.
Друга разлика е, че при автомобилните лизинги има задължителна първоначална вноска, чийто размер е от една до шест месечни вноски. При кредита подобно "самоучастие" не е необходимо.
По отношение на собствеността – при лизинга автомобилът остава собственост на лизинговата компания, докато не бъдат изплатени всички вноски. Така тя е сигурна, че автомобилът няма да бъде препродаден преждевременно. И още – ако клиентът изпадне в затруднение и не може да обслужва лизинга, компанията прекратява договора и си взима возилото обратно.
При кредита, длъжникът става собственик на автомобила веднага и започва да изплаща вноските си към банката. Така, ако изпадне в затруднение, може да го продаде и да си купи нещо по-евтино. Или пък да измисли друго решение, което няма да доведе до отнемане на автомобила му.
Разлика има и в начина на изплащане. При кредита месечните вноски са еднакви за целия период на договора. При лизингите е малко по-различно. Масово те се правят с две по-големи вноски – първата (авансовото плащане) и последната (остатъчната стойност). През останалия период на договора, вноските са приблизително еднакви.
В крайна сметка, ако човек има заделени средства и сигурен доход, лизингът е с по-ниска сума, по-малък срок за изплащане и често предлага гаранционен сервиз за автомобила. Минус е, че процедурата по договора е доста по-тромава, докато потребителски кредит може да се изтегли и за часове. А както много добре знаем, често факторът "време" определя сключването на изгодна сделка.
