Големият въпрос и разгорещената полемика на финансовите пазари в последно време е дали следпандемичното възстановяване ще предизвика инфлационен взрив. В някои ъгълчета на глобуса инфлацията вече е пристигнала.
Тя настъпва в областта на борсовите суровини, каквито са като соеви зърна и медта; в някои индустирални сектори като корабните превози и в някои държави като Бразилия. В тях цените се повишават бързо по причини, директно свързани с пораженията от COVID-19, с отговора на политиците или с ръста на търсенето, провокиран от надеждите за подем.
Мненията на икономистите са разнопосочни и нито едно от тях не може да даде убедителна прогноза за посоката на инфлацията.
Инфлационните ястреби твърдят, че отделните инфлационни джобове днес ще се превърнат в обхватно увеличение на цените утре и програмите за икономически стимули подгряват тези процеси. Скептиците пък смятат, че ценовите подеми са предизвикани до голяма степен от временни фактори и посочват, че подобни алармени сигнали са звучали и след финансовата криза от 2008-а, но инфлацията и досега не успява да се изяви убедително.
По какъв начин наблюдаваните повишения на цените са сързани с по-широката инфлационна картина.
Метали
Усилията на правителствата да извадят националните икономики от пандемичния срив са свързани с разходи за инфраструктурни проекти и с финансова покрепа за домакинствата, които харчат част от кеша за електронни устройства. И двете области допринасят за растящото търсене на метали, което пък повишава устойчиво цените им.
Индустриалната мед поскъпва настъпателно от почти година и достигна максималните 9614.30 щ. долара за тон на 25 февруари, а на 12 март приключи търговията на 9052.65 долара за тон. Желязната руда и никелът също са в подем, а цените на стоманата скочиха двойно през последните шест месеца. Тези повишения качват разходите на производителите, което е и една от причините Китай да отчете по-висок от очаквания индекс на производствените цени през седмицата.
Ренесансът на металите е "отмъщението на старата икономика", коментира за телевизия "Блумбърг" Джеф Къри – шеф на глобалното поделение за анализ на суровините в "Голдмън Сакс груп". Той посочва, че пандемичните стимули насърчават покупките на стоки за дълготрайна употреба и са белег за засиления интерес към зелените инициативи на новата икономика, за които са заделени 16 трлн. щ. долара за капиталови разходи, планирани за идното десетилетие.
Полупроводници
Полупроводниците са ключов компонент в много устройства с повишено търсене в годината на карантини и работа от домовете – от лаптопи до телевизори или видеокамери, сързани с компютрите. Цените на част от асортимента като чиповете за памет, се повишиха през тази година.
Скокът на търсенето доведе до спазъм на предлагането, задълбочен от геополитиката. Доминиращите пазарни играчи в сектора, оценяван на 400 млрд. щ. долара, са Тайван и Южна Корея, чиито износ падна в капана на кръстосания огън между САЩ и Китай. Санкциите на американците върху китайски производители увеличават допълнително цените.
Това води до по-високи разходи на купувачите. "Тесла" бе принудена да забави производствените си линии. А германският производител на автомобилни части "Континентал" коментира, че недостигът вероятно ще струва на компанията около 200 млн. евро.
Храни
Следпандемичният подем е един от двигателите за по-високи цени на хранителните стоки по света. В САЩ пилешките бутчета поскъпват заради завръщането на едрите поръчки на ресторантите онлайн. Възстановяването на Китай провокира по-високо търсене на соеви зърна, чиято цена е скочила с над 60% през последната година – от 9 долара за бушел през третото тримесечие на 2020-а до грубо 14.5 долара за бушел на 12 март.
Налице са и редица други примери и "виновници" за ограничаване на предлагането, включително и традиционните заподозрени – суша и болести. В Китай взрив на африканската чума по свинете заплашва да се повтори миналата година когато вирусът уби десетки милиони прасета в Азия.
Цените на храните са изключително важни за политиците в развиващите се пазари, където те имат непропорционално висок дял от разходите и повече домакинства са застрашени от глад. Във Филипините, където поскъпването на хранителните стоки тласна инфлацията близо до 5%, правителството наложи ценови тавани.
Енергия
Успоредно с по-интензивното търсене в условията на възстановяване на световното стопанство, когато се очаква и съживяване на туризма и на пътуванията, суровият петрол не достига заради решението на производителите да орежат добива. То помогна на цените на черното злато да надхвърлят 70 щ. долара за барел петрол сорт "Брент" през седмицата – равнище, което не бе достигано от почти две години. Суровината с доставка през май приключи търговската си сесия на 12 март с котировка 69.22 щ. долара за барел.
Това е особено застрашително за развиващите се икономики, които разчитат на внос на енергия, като Турций и Индия. Те рискуват да бъдат тласнати в по-големи търговски и бюджетни дефицити, които могат да изплашат инвеститорите и да отслабят стопанствата им.
По-високите разходи за гориво ощетяват шофьорите навсякъде по света и достигат до всяко ъгълче на икономиката. В Бразилия и Мексико, например, цената на бутилка втечнен газ, използван от по-бедните домакинства (по-богатите по правило са свързани към централната газова система) е скочила от началото на годината.
Жилищен пазар
Ниските лихвени проценти и множеството работещи от домовете си индивиди са двигатели на бума на пазарите на недвижими имоти в много държави, по-специално в САЩ и Великобритания.
Последният анализ на клона на Федералния резерв в Ню Йорк показва, че рентите се очаква да нараснат с 9% до февруари 2022-а. А неочакваните приходи на домакинствата и по-високите цени на наемодателите са рецепта за разширяващо се неравенство.
В Китай главният банков регулатор вече е разтревожен от раздуващия се ценови балон на пазарите на имоти, посочвайки "много опасна" тенденция към спекулативни покупки. И отправя предупреждение, че вероятно ще е необходима по-стриктна политика за ограничаване на кредитирането.
Корабни превози
Недостигът на контейнери е причина за скока на цените в бранша през последните месеци, което заплашва да добави нов източник на разходи за стоките от внос.
Правителствата и бизнесът се борят да намерят баланс. Държавната индийска железопътна компания прехвърля безплатно кашони от пристанищата към складовете във вътрешността, а германска верига от супермаркети проучва опцията да превозва с камиони вноса от Китай.
Германският производител на химикали BASF, който повиши цените за клиентите си със 7% през последното тримесечие на 2020-а, съобщи, че се бори с недостига на контейнери, както и с по-високите цени на скъпоценните метали. Всички видови американски търговци на дребно съобщават за логистични проблеми, заплашващи да повишат цените в магазините им. Разходите за морски превози не са отчетени в цените от вноса в САЩ, което затруднява преценката как те ще бъдат прехвърлени на потребителите.
Бразилия
Инфлацията в Бразилия скочи до 5.2% през февруари – почти двойно повече отколкото преди шест месеца – и вече принуди паричните стратези да сменят курса.
Държавата е похарчила повече за подпомагане на пострадалите от пандемията от почти всички други развиващи се стопанства, конкурирайки САЩ. С което бюджетният дефицит достигна почти 14% от БВП през 2020-а. Освен това страната е и една от най-тежко поразените от COVID-19 и имунизацията върви мудно. Това означава, че мерките в подкрепа на националното стопанство вероятно ще продължат да се прилагат и през тази година. Харченето отслабва бразилския реал и насажда инфлационни страхове. Само преди две седмици централната банка на Бразилия възнамеряваше да задържи лихвите на рекордно ниските 2% за по-дълъг период от време. Днес анализаторите очакват банкерите да качат лихвените проценти през идната седмица.
Тази верига от обстоятелства тревожи политици, парични стратези и инвеститори и в други развиващи се пазари, а вероятно – и в някои развити стопанства.
