Господин Марковски, през 2019 г. продуцирахте клипа към песента „Нависоко“, който спечели наградата за БГ видеоклип на годишните музикални награди на БГ радио. Тогава ли – „отвисоко“ – видяхте, че артисти и музиканти могат да правят заедно силни неща и се замислихте да обедините енергиите им под формата на съюз? Или причината е по-прозаична?
За нов творчески съюз често сме разменяли мисли с приятели и съмишленици. Идеята е от 5-6 години, като през 2019 г. направихме няколко събирания само и единствено по този въпрос. Тогава се обединихме и около няколко опорни точки – този нов творчески съюз да не е профсъюз, да не е синдикална организация и да се опита да е място, където ще се съберат свободните артисти.
В името на организацията – Свободен артистичен съюз акцентът е върху определението „свободен“. Това нарочно ли е търсено? Защо не се нарича Съюз на артистите на свободна практика, например? Каква е Вашата дефиниция за свободен артист?
Погрешно се смята, че ние сме нов съюз на актьорите. Актьорите са част от значението на думата “артисти”. Всеки, който се занимава с изкуство и култура, и се издържа от това, изначало е свободен артист. Не търсим дефиниция. Свободата в мисленето е вероятно най-добрата характеристика за нас.
В Управителния съвет на САС виждаме имената на водещата на телевизионното предаване „Нощни птици“ – актрисата Искра Ангелова, на бившия главен продуцент на Филмова студия „Екран“ – Боряна Пунчева – личности, безспорни професионалисти, напуснали с обида БНТ. В тяхно лице ли виждате най-големите защитници на онеправданите артисти?
Не става дума за онеправдани, а за личности, които са доказали своето място в духовния живот на тази страна. Това не е клуб по интереси, или заради някакво хоби. В Управителния съвет са хора, които имат талант, опит, обществено положение, образование, интелект и, не на последно място, изключителен дух, който движи съществуването на изкуството и културата. Разбира се всеки човек в своя живот и работата си се движи в една крива, той не може непрекъснато да създава шедьоври, или да бъде непрекъснато под светлината на прожекторите, но точно в това се крие ценностната му система, погледът към различното и възможността да се отсее най-доброто. А това е добре познато още от времето на Цицерон. Културата преди всичко е познание, начин на живот и ценностна система. Напоследък всичко това се принизява или омаловажава.
В Управителния съвет на САС е и композиторът на театрална и филмова музика Асен Аврамов и журналистката Мария Касимова. У нас има Съюз на българските композитори, има и Съюз на българските журналисти – може ли някой негов член да членува и в САС?
Всеки, който пожелае може да се запише в САС, стига да е над 18 години. Може да бъде член на която и да е друга организация или съюз. Нашият устав е публикуван на официалната ни страница точно заради това, за да може да е на разположение на онези, които искат да влязат в САС, и да го прочетат.
Асен Аврамов и Мария Касимова споделили ли са в името на какви по-конкретни каузи се ангажират със Свободния артистичен съюз?
Г-жа Мария Касимова написа следното: "Защото смислената политика се води в името на културата, а свободата е нейната най-чиста изява, която заслужава подкрепа, а не унижение”, а г-н Аврамов заяви: “За да можем да влияем върху опазването и развитието на културата и изкуството в Република България в два аспекта – като подпомагаме:
а) законодателната власт за отстояване на важни за българската култура цели и перспективи;
б) творците и изпълнителите в българската духовна култура и изкуство в тяхната творческа дейност и реализация”.
В Управителния съвет на САС е и председателят на Международния арбитражен съд при Сдружение „Алианс за правно взаимодействие” Иван Димов. С какво той би могъл да бъде полезен на артистите в България?
По отношение на всички правни въпроси, които биха могли да бъдат отнасяни до членовете на САС, както и с ежедневните проблеми от това естество, които изникват.
В Управителния съвет на САС е и режисьорът Димитър Бакалов – директор на Théatro в София, който миналия декември заяви в интервю за немския „Ди Цайт“, че управляващите в България виждат враг в частните театри. Не се ли притеснявате от едно потенциално разделение, което би могло да стане по-забележимо, след като САС стане по-активен, – между артисти от частните театри и артисти от държавните театри?
Напротив, ние сме за солидарност и проповядваме точно тази кауза. Това, че непрекъснато се опитват да сложат разделителна черта, е присъщо единствено и само на онези, които търсят собствена изгода от липсата на едно широко обединение, което няма нищо общо с партии или власт. Управителният съвет се състои от девет човека, които са учредители на САС. Имаме обаче “Обществен съвет” – в него са намерили място писатели, художници, режисьори, композитори и т.н., а между членовете можете да срещнете почти всяка една професия от богатата палитра на изкуството и културата у нас.
През последните два месеца ставаме свидетели на предизборни акции, „прикоткащи“ изпълнителите на популярна музика. Безспорно, тези творци имат нужда от подкрепа в този труден период на пандемия, но начинът, по който това бе направено – по списъци, с първоначално неясни критерии, после с добавяния, направени отново по неясен принцип, по-скоро прилича на акция „Разделяй и владей“. Вие имате ли подобни наблюдения и ако от Министерството на културата ви помолят за съвет как да омиротворят музикантите, какво бихте ги посъветвали?
На нашата страница публикувахме становището ни за “Естрадната държава”, както правилно я определи г-н Георги Господинов.
Нашият съюз работи активно от три месеца. За това време успяхме да направим няколко важни срещи с държавните институции и да търсим пътища, по които можем да помогнем на свободните артисти. Изготвяме регистър на тези свободни артисти, който може да бъде полезен на тези институции, особено когато има форсмажорни обстоятелства.
Надяваме се, че все пак трябва да има някакви принципи, по които да се определят т.нар. “помощи” за тези артисти, както и че е крайно време да има закон, който ясно и категорично да узакони тези принципи.
Разбира се това не става за три дни, нито за три месеца, но все се надявам, че и това ще се случи. САС не мисли за днес, а за бъдещето, за дни, месеци и години напред. Ето защо бихме искали да се “покажем” и да заявим нашето място в различните комисии по култура, за да може да се чуе и нашият глас.
Очаквате ли отговор на становището си за "Естрадната държава" – по повод обещаните от премиера Борисов над 4 млн. лева за 1000 изпълнители?
Отговор? От кого? Ние зададохме тези въпроси, които са ясни и категорични, но нито сме близки с тази власт, нито очакваме отговори от тях. И от следващата власт няма да ни отговорят. Властимащите не се занимават с културата на един народ, още по-малко със свободата му. Забелязвам, че в някои политически платформи няма нито ред (!) за културата. Щом няма “за” вероятно няма и “против”.
Целите на САС са осем – публикувани са на сайта на организацията. Сред тях са „Да подпомага изявите на съвременните български творци, учени и изследователи в различни и разнообразни сфери на културата и изкуството“. Това означава ли, че бихте финансирали турне на наш фолклорен състав или на рок група в чужбина?
Ние нямаме стопанска дейност към този момент, т.е. ние нямаме и финасиране, така че е невъзможно да подпомагаме в този смисъл турне. Но работим по различни програми, например със столична голяма община и се надявам, че още това лято ще има сцени за изява и на свободните артисти.
Поставили сте си за цел и САС да осигурява възможност за международен обмен на културни ценности. Това означава ли, че бихте съдействали повече български художници да се продават навън?
И това са програми, предимно към Европейския съюз, към които сме подали наши предложения и очакваме отговор за едно бъдещо сътрудничество.
Последната цел на САС, формулирана на сайта, е да извършва, подпомага и стимулира изследвания в областта на културата и изкуството във всичките му аспекти. Не се ли притеснявате, че изземвате функциите на няколко института на БАН? Бихте ли дали пример какъв тип изследване бихте стимулирали?
Не изземваме функциите на никого, още по-малко на уважавана институция като БАН, но и по този аспект от програмата на САС работим в няколко насоки.
С извинение, че ще кажа нещо в личен аспект, но не изземвам функциите на никого, когато издавам книги, които са свързани с култура и изкуство, нали? А те хич и не са за подценяване. Същото е и с продуцирането на българска популярна музика. В последните няколко години представих над 30 песни. Всичко това направих сам, без да изтъквам, че съм член на този или онзи съюз, без намесата на когото и да е. И когато ме питат: Защо го правиш? – отговарям така: Защото е нужно да има възраждане на хубавата българска музика.
Но това беше отклонение от темата и твърде лично.
Въпросите зададе Теодора Георгиева
