Страните в Африка и Европа са изправени пред сходни предизвикателства – например, пандемията от коронавирус и климатичните изменения. Това изисква тясно и равноправно сътрудничество за намирането на решения. На 25 март евродепутатите ще гласуват препоръките на за нова стратегия за отношенията между ЕС и Африка.
Африка разполага с населението с най-ниска средна възраст в света – всеки месец около един милион африканци навлизат на пазара на труда. Над 390 млн. души обаче се намират под прага на бедността, а по-малко от 10% от хората на възраст между 18 и 24 г. учат висше образование или карат стаж. Затова инвестициите в развитието на потенциала на хората имат ключово значение за стратегията на ЕС за отношенията с Африка, представена от Европейската комисия през март. Основните приоритети според стратегията следва да бъдат борбата срещу неравенството, правата на жените и подкрепата за младите хора.
Авторът на позицията на Парламента Крисула Закаропулу (Обнови Европа, Франция) подчертава нуждата от качествено образование и възможности за младите хора, особено младите жени и момичетата, за придобиване на полезни умения за пазара на труда.
Осигуряването на достойни условия на труд е важно за предоставянето на перспективи пред бързо растящото население. Това е свързано с наличието на системи за социална защита, мерки срещу принудителния и детския труд и намаляване на „сивата“ икономика. Близо 86% от заетите в Африка се трудят в сивия сектор.
Други елементи на стратегията са подобряването на системите на здравеопазване и засилване на тяхната устойчивост на кризи. Депутатите искат засилване на сътрудничеството между ЕС и Африка в областта на здравните изследвания и иновации и увеличаване на местното производство на медицинско оборудване и лекарства.
Намаляване на зависимостта на Африка от внос
Отношенията между ЕС и Африка не трябва да бъдат отношения между донор и получател, посочва докладът на Парламента. Нужно е Африка да засили местното си производство чрез устойчиви инвестиции. Текстът изразява подкрепа за създадената зона за свободна търговия на целия африкански континент и препоръчва развитие на транспортната инфраструктура и подобряване на достъпа до световните пазари.
Подкрепата за малките и средните предприятия, които са около 95% от всички фирми в Африка, също има ключова роля за успешното възстановяване от кризата с COVID-19.
Споразуменията, които ЕС сключва с африканските страни, трябва да отговарят на стандартите за защита на правата на човека, на околната среда и на трудовите норми и да бъдат съвместими с целите на ООН за устойчиво развитие, заявяват депутатите.
Докладът призовава международните финансови институции като Международния валутен фонд и Световната банка да направят повече за облекчаване на дълговото бреме на африканските страни, което се увеличи допълнително по време на пандемията.
В същото време Африка носи най-малка отговорност за климатичните изменения по света, но страда от последиците като всички останали. През 2019 г. близо 16,6 млн. африканци са били засегнати от екстремни метеорологични явления, което е ръст със 195% спрямо 2018 г.
След миграционната вълна от 2015 г. страните в ЕС и Африка работят съвместно по управлението на потоците от хора, което доведе до намаляване на влизането в ЕС с нередовни документи и подобри борбата срещу трафика. Въпреки това остават сериозни предизвикателства. Страните на юг от Сахара предлагат подслон на около една четвърт от бежанците по света, а пресичането на Средиземно море в опити за достигане на Европа продължава да отнема човешки животи и да носи печалби на криминални мрежи.
