На днешния ден през 1958 г. в Страсбург се провежда първото заседание на Европейската парламентарна асамблея. Тогава тя е включвала 142 членове, които са били излъчени от националните парламенти на страните членки, и в нея се е говорило само на четири езика.
Днес, повече от шестдесет години по-късно, в Европейския парламент заседават 751 членове, като официалните езици, на които се говори по време на пленарните заседания, са 24. Институцията вече разполага с изключително важни законодателни, бюджетни и контролни правомощия.
Всичко започва с Договора за създаване на Европейската общност за въглища и стомана (ЕОВС). Подписан от шест държави, той влиза в сила на 25 юли 1952 година. С него се полагат основите на Общността и се създават следните институции: Върховен орган, Обща асамблея, Съвет на министрите, Съд и Консултативен комитет.
След влизането в сила на Договорите от Рим през 1958 г. и създаването на Европейската икономическа общност (ЕИО) и Европейската общност за атомна енергия (Евратом) е решено Общата асамблея да бъде наистина обща и за трите Общности. По същото време тя се преименува на "Европейска парламентарна асамблея", а от 30 март 1962 г. – на "Европейски парламент" (наименование, което се вписва официално в Единния европейски акт от 1986 г.).
Европейският парламент е единствената пряко избирана институция, която представлява гражданите на Европейския съюз. Заедно със Съвета на Европейския съюз той осъществява законодателната власт на общността. Настоящият, девети поред, председател на Европарламента е италианецът Давид-Мария Сасоли (от Партията на европейските социалисти – ПЕС), който е избран на 3 юли 2019 г. за следващите 2.5 години. Председателят представя Европарламента във всички външни отношения, в частност международни отношения. Ролята на председателя наподобява тази на говорителите в националните законодателни органи.
Европейският парламент представлява около 500 милиона души, колкото е населението на 27-те държави членки на Европейския съюз. Членовете на Европейския парламент се избират чрез преки избори на всеки 5 години.
Основните задължения на Европейския парламент са: определянето на законите, които оказват влияние върху ежедневието на европейските граждани, и на годишния бюджет на ЕС – правомощия, които той споделя със Съвета на министрите (27 национални правителства на ЕС) в система, подобна на двукамарна. Парламентът има също правомощия за контрол или надзор над останалите институции на ЕС: той наблюдава как те работят и как изразходват парите на данъкоплатците.
Ежемесечните пленарни заседания на Европарламента се провеждат в Страсбург, Франция, а извънредните и допълнителни заседания – в Брюксел, Белгия. Европарламентът има офиси и в Люксембург. От време на време се поставя въпросът за разходите, които се отделят за преместването на парламента и депутатите от едно място на друго по няколко пъти в годината, но все още няма решение.
Макар че обичайно Брюксел се възприема като столица на Европейския съюз, тъй като в нея са седалищата на изпълнителните му органи – Европейската комисия и Съветът на Европейския съюз, в нарочен протокол към Договора от Амстердам е записано, че Европейският парламент провежда ежемесечните си пленарни заседания в Страсбург. Затова понякога неофициално го наричат „Парламента от Страсбург“, като някои подразбират Страсбург като демократичната столица на Европа и го противопоставят на бюрократичното начало в Брюксел. От практически съображения обаче цялата подготвителна работа по законодателството и срещите на парламентарните комитети протичат в Брюксел. Нещо повече, Секретариатът на Европейския парламент (администрацията му), в който работят мнозинството от административните служители на ЕП, е разположен в Люксембург (преди години тук са провеждани и пленарните сесии).
В резултат на това парламентът прекарва всеки месец четири дни в Страсбург, където текат окончателните пленарни сесии и гласувания. Понякога пленарни сесии се провеждат и в Брюксел.
Страсбург (на френски: Strasbourg; на немски: Straßburg) е град в Източна Франция. Той е седалище на няколко европейски институции, между които са: Съветът на Европа, Еврокорпусът, както и Европейския парламент и Европейския омбудсман на Европейския съюз.
Сред забележителностите на града е Елзаският музей на популярното изкуство и традиции. В него са представени сцени от традиционния живот в историческата област Елзас през XVIII и XIX век: костюми, домашен бит, мебели, керамика, играчки, изображения, занаяти, традиционна възстановка на ателиета на занаятчии.
