Всички християни днес отбелязват Благовещение (с народно име Благовец; на латински: Annuntiatio – възвестяване) – евангелско събитие и посветеният на него празник: възвестяването от Архангел Гавраиил на Дева Мария за това, че тя ще роди по очаквания Спасител на човечеството, сина Божий – Исус Христос.
Празнува се на 25 март. Утвърден е в Православната църква още през VII век. Почита се от всички основни християнски деноминации (православие, католицизъм, протестантство).
За чудото разказва Евангелието от Лука, глава 1, ст. 26 – 38.
Макар да е във Великия пост поради своята голяма празничност, по изключение, на Благовещение може да се яде риба, за това обикновено тя присъства на трапезата. По традиция често се приготвя рибник – риба с ориз. Празникът съвпада с началото на пролетта и затова традиционно се приготвя и "нещо зелено" (коприва, спанак, лапад и други). Пече се пита, която намазана с мед, се раздава на съседи и близки.
Нехристиянски, езически народни вярвания, характерни за някои региони, били че на този ден по-леко и бързо зарастват всички рани, затова често тогава са се дупчели ушите на малките момиченца. Също, че през деня всяка отрова губела силата си. Свързан с това обичай бил стопаните да премитат къщите и дворовете си и да палят огньове, които да прескачат, за да не пострадат от змийско ухапване през лятото. Поради същата причина, жените не докосвали игли, куки или конци.
Днес празнуват всички с името Блага, Благо, Благовест, Благовеста, Благой, Благойна, Вангелия, Ева, Евангелина и други.
На този ден бил празнуван храмовият празник на храма "Света София" (от гръцки – "Божия премъдрост") – раннохристиянска православна църква в столицата ни София. За начало на нейното съществувание е приет IV век и тя е традиционният катедрален храм на града, дала и името му.
Според проф. Богдан Филов църквата „има и твърде голямо общо научно значение като един от най-старите архитектурни паметници на Балканския полуостров… „Св. София“, която съвсем няма византийски характер, и се отличава рязко от всички други църкви у нас, сочи явно на един период, когато византийският стил не е още получил онова изключително господство в църковната архитектура на Балканския полуостров, което по-късно задушило всички други самостойни прояви и е наложило своя отпечатък дори и на постройките от най-ново време…"
