Американската валута се е устремила към диапазона 1.1700-1.1750 щ. долара за едно евро, който някои анализатори посочват като първата "спирачка" за валутната двойка в хода на преструктурирането на позициите й.
След като се изкачиха до 1.1763 долара за едно евро в обедната европейска търговия на 26 март, в края на деня зелените пари "омекнаха" до 1.1780 долара за едно евро.
Поредното доказателство за силата на щатските пари беше ръста им до 109.75 яп. йени – ниво, което не е достигано от миналия юни. Американският долар е най-скъп спрямо швейцарския франк от юли 2020-а. Единственото ярко изключение от завоеванията на долара е
британският паунд, който поскъпна до 1.3770 долара.
Доларовият индекс, който отчита пазарната му оценка към кошницата от шестте му основни конкуренти, беше 92.793 пункта – най-високата стойност от ноември 2020-а.
Постиженията на американската валута се дължат основно на подобряващите се икономически показатели на САЩ и на изобилието на ваксини срещу коронавируса.
Президентът Джо Байдън обяви, че ще удвои скоростта на планираните имунизации след като постигна първоначалната си цел – 100 млн. ваксинации направени 42 дни преди графика. Подадените през миналата седмица нови молби за обезщетения при безработица пък са били най-малко за последните 12 месеца. И двете новини подкрепиха зелените пари.
Според валутни анализатори, мощта на американската валута се дължи основно на одобрения пореден пакет от
фискални стимули в размер на 1.9 трлн. долара.
Както и на подновеното настъпление на COVID-19 на европейска територия и мудната имунизация там.
Печалбите на долара през последните седмици се случиха толкова бързо, че някои експерти предупреждават играчите на пазара да не преследват по-високи котировки оттук нататък. Просто защото убеждението им е, че последните движения на валутните пазари са корективни и не са част от нов тренд за 2021-а.
Мощта на долара е съпроводена със значителни импликации за Съдинените щати и за останалия свят.
Засега, противно на прогнозите за низходящо движение на зелените пари, предизвикано от щатските дефицити близнаци, те не тревожат инвеститорите в доларови активи, въпреки че бюдженият недостиг на Америка скочи до близо 15% от БВП през миналата година и ще продължи нагоре и през тази. Дефицитът по текущата сметка на страната пък беше 3.5% и се е увеличил през четвъртото тримесечие на 2020-а.
Ако в определен бъдещ момент инвеститорите се откажат да финансират американските пакети от стимули за общо 2.8 трлн. долара, това може да тласне
доходността на американските облигации нагоре
и да принуди Федералния резерв да увеличи покупките на дългови книжа по програмата си за стимулиране на националното стопанство, за да обърне тренда. Тогава и доларът ще последва обрата.
В дългосрочен план двойният дефицит на САЩ ще натисне надолу долара, но засега истинските причини за натрупването му надделяват над структурните проблеми.
Ударните стимули (които са основната причина за недостига) и активната имунизационна кампания подкрепят мощно американската икономика и тя вече има всички шансове да отчете по-висок ръст от конкурентите си. По сметки на ОИСР, само последният спасителен пакет на Белия дом ще добави между 3% и 4% към тазгодишния БВП на САЩ. Икономисти от Уолстрийт очакват 8% растеж на американското стопанство през тази година. Това означава по-високи продажби и печалби за щатските компании, които буквално канят чужденците да инвестират.
Обичайният недостатък на подобен подем, финансиран от правителството, е инфлацията.
Ако инвеститорите се усъмнят, че американците са изпуснали от контрол фискалната дисциплина, то инфлационните очаквания ще нараснат, което ще е лоша новина за акциите, облигациите и долара.
Засега стражът на американската икономика не вижда опасност. Паричните стратези на Федералния резерв не възнамеряват да ударят спирачките в обозримо бъдеще и обявиха, след последното си официално съвещание през миналата седмица, че
ще запазят лихвените проценти близки до нулата до 2024-а.
В сегашния свят с отрицателни лихви обявени от другите големи централни банки лихвеният диференциал, макар и скромен, е в полза на долара.
Финансовият министър на САЩ – Джанет Йелън – се отказа от дълго поддържаната политика на "силен долар" и подчерта, че стойността на валутата трябва да бъде формирана на пазара. Същевременно, тя обеща да не се намесва при пазарното й определяне. Това понижава риска от активни действия на американската администрация за отслабване на долара, за да стимулира местните износители, което би помогнало за съживяването на производствения сектор.
По-силният растеж и по-скъпият долар
ще стимулират вноса в САЩ
и ще активизират търсенето в останалия свят.
ОИСР очаква спасителния пакет на Вашингтон да добави между 0.25% и 0.5% към БВП на еврозоната и на Китай и да има дори по-висок принос за растежа на Канада и Мексико.
Това ще послужи като полезен спасителен буфер срещу инфлацията, защото щатският импорт ще е "антиинфлационен".
По-високият дефицит по текущата сметка на Америка означава по-големи излишъци за другите държави, особено в Европа, където фискалните стимули са доста по-малки. Маниакалното пристрастие на бившата администрация на президента Доналд Тръмп към двустранните търговски баланси вече е минало и опасността Вашингтон да посочи някоя държава за валутен манипулатор по този пункт през тази година е незначителна.
По-силният долар не е в полза на никого.
Макар че по-бързият щатски растеж ще подкрепи възстановяването на развиващите се стопанства, този ефект, според МВФ, значително се размива от засилващия се долар. Защото той натиска надолу цените на суровините и резултатът е по-нисък реален доход и депресирано вътрешно потребление за държавите износителки на борсови стоки от развиващия се свят.
Силната американска валута ще направи по-трудно и обслужването на деноминираните в щатски долари задължения. А евентуална криза на държавния дълг на развиващите се пазари ще забави световния растеж и ще се отрази неблагоприятно и върху САЩ – обстоятелства, които администрацията на президента Байдън трябва да държат под око, за да съхрани световното господство на зелените пари.
