Кървяща рана отвориха българите в чужбина в патриотичните сърца на сънародниците си в България. Оказа се, те са виновни за резултата от изборите, защото са гласували за Слави Трифонов, а не за "Демократична България", ГЕРБ и БСП. На предишните избори беше “защо не гласувате”, сега стана "защо не си стоите вкъщи" и "като не живеете в България защо вие ще определяте кой ще ни управлява".
Българите в чужбина са недоволни, защото много от тях не успяха да гласуват, въпреки че висяха с часове по опашките. Само от секцията на "Палмърс Грийн" в Лондон са върнали над 200 човека поради липса на време. Въпреки това активността е впечатляваща –
гласували са 180 000 българи в чужбина.
Това е рекорден брой подадени гласове, защото на предишното "върхово постижение" на изборите през 2017 г . е било 153 000 гласа. Още в ранни зори в неделя се извиха километрични опашки в Лондон, Великобритания, Испания, Франция. Опашки имаше в Белгия, Австрия и куп други държави.
Дотук добре. Но, като станаха ясни резултатите, категоричният победител във вота зад граница се оказа… странен – партията на Слави Трифонов "Има такъв народ", за която са гласували общо 52 317 души: над 40% от тях са във Великобритания, Испания и Португалия, 36.38% са в Германия, а около 35% – в САЩ.
Втори най-добър резултат зад граница постига "Демократична България – Обединение" ("Да, България", ДСБ, Зелено движение) – 17.56 процента. Общо за коалицията са подадени
близо 40 000 валидни бюлетини
или с около 12 500 по-малко, отколкото за партията на Слави Трифонов. Именно затова дойдоха обвиненията, "в чужбина не са изтекли мозъци, а чалгари", "лесно им е, защото няма да ги управлява чалгар", "стана ясно нивото на българина зад граница". Патриотите изреваха, че вотът на българите в чужбина в неделя е потопил ВМРО под бариерата.
"Да, "Има такъв народ" помете вота в чужбина, хеле пък във Великобритания. Ако има изненадани, не мога да им помогна. Да се огледат, където са, и ще видят, че не са на екзотичен остров, залят от цунамито на "простолюдието" и "чалгарите" зад граница. Слави Трифонов е идол навсякъде – според ЦИК в момента партията му е втора сила изобщо на изборите. Изобщо! На изборите! Та, успокойте топката с българите в чужбина, да не си мешаме шапките. Ако се чудите защо така стана, можете да мислите за носталгичен патриотизъм, или за нуждата на емигрантите да се завърнат в безгрижното си минало в родината. Но можете и да мислите за нещо друго – че в България политиката е мъртва", коментира журналистката Мария Спирова, която живее в Оксфорд.
От друга страна да се запитаме – колко е натежал вотът на 180 000 гласували в чужбина срещу 2.6 милиона гласували в България? Ако партията на Слави е задграничен проблем, защо тогава тя е втора политическа сила и между границите на България?
Обяснението явно трябва да се търси другаде –
биха шута на ГЕРБ и БСП,
защото искат алтернатива. Дори зад нея да стоят непознати за широката публика кандидат-депутати или кандидат-министри. Дали работата ще се получи е друг въпрос. Още повече, че през годините подобни следизборни настроения са бушували поне пет-шест пъти. Думата ни е за друго: резултатите на Слави Трифонов са плод на наказателен вот. Така че изводите би трябвало да си ги направят партиите с претенции, а не редовите избиратели. Защото очевидното си е очевидно – на всеки следващ парламентарен вот, ловенето на маймуни с трици ще е още по-трудно. Просто една част от маймуните слязоха от дърветата, проходиха и прогледнаха, а друга така свикнаха с триците, че вече не са им интересни.
Друга вариация, която донесоха изборите е,
новият етап в отношенията
между българите по света и българите у нас.
Фактът, че броят на избирателите зад граница, на които не им е все едно какво се случва в родината, се удвои, хвърли в тежко недоумение не само средностатистическия обитател на старателно форматираното ни битие, но и неговите кукловоди. Единственият интелектуален запъртък обаче, който те успяха да съчинят с идеята да оправдаят заплатите и комисионните, е покъртителен: българите в чужбина, които са гласували за "Има такъв народ", били прости. Или в най-добрия случай – не много грамотни. А да, и още една "констатация" бе пусната в оборот: гласуването в чужбина доказало, че
няма изтичане на мозъци от България!
Ще каже човек, че избирателите на Бойко Борисов с Бах и Шуберт заспиват, а през останалата част на денонощието са я в театъра, я в галерията, я в библиотеката. Някой да си спомня защо в публичен оборот се завъртя книгата "Винету"? Или кичозният кавър на златния блус на "Омега" – "Батальонът се строява?" За целувките и прегръдките с Цеца Величкович да се сещаме ли? А за частното концертче на Лепа Брена в премиерския кабинет преди две петилетки?
За културно-масовите вкусове на хардлайнерите, припознаващи се беси като социалисти, патриоти, националисти, еколози, правозащитници, воеводи, ятаци и евролиберали – по-добре да не отваряме дума. Защото, ако те бяха такива, каквито искат да бъдат избирателите зад граница, българската култура щеше да цъфти и връзва денонощно. А не творците да чакат правителствените подаяния като манна небесна, че и крака да целуват, защото иначе допълнително – йок!
Явно не българите в чужбина са ни проблема. По-наблизо е заровено кучето, някак под краката ни…
КАРЕ
Българите във Великобритания настояват за изборни промени
Българите във Великобритания обявиха, че настояват за фундаментални изборни промени. Организация на сънародниците ни на Острова вече събира идеи в социалните мрежи. Целта е да се излезе с обща петиция, в която да бъдат очертани исканията.
Очакванията им са, че получат подкрепа от българите по цял свят. Основните им искания са да бъде премахнато ограничението от 35 секции за избори в страни извън Европейския съюз, което създаде куп неудобства и струва много на хората, които искаха да дадат вота си. Друго настояване е се помисли за електронно гласуване или по пощата. Те настояват и да се помисли дали не може да се обособи отделен избирателен район за българските избиратели в чужбина, така че тежестта на гласовете им да е по-осезаема.
Около 300 000 – 400 000 българи живеят във Великобритания, затова е необходимо да се отворят повече секции. Великобритания като бивша страна в Европейския съюз трябва да има поне 50 – 60 секции, смятат повечето от българите, които живеят на Острова.
