Има и по-важни неща от това дали този месец ще бъде създадено правителство и какво ще е то – след 5 години България успяла ли е да влезе в Еврозоната, в Шенген, кандидатствала ли е за член на ОИСР, раждат ли се достатъчно деца, смята бившият вицепремиер Николай Василев.
Относно влизането ни в Еврозоната той не вижда нищо драматично в това да има избори.
"Важно е следващото правителство да има политическата воля да продължи започнатото. България закъсня с 10 години за Еврозоната и сега, ако имаме правителство, което да не даде заден ход, нас ще ни приемат. Ние нямаме икономически проблеми в това отношение", заяви Василев в телевизионно интервю.
Подобно е и мнението на председателя на АИКБ Васил Велев, според когото не съществува риск да се забави пътя към еврозоната.
"В предизборните програми на всички политически сили не присъства нещо, което да е радикално притеснително по отношение на данъчната система или приоритетите на страната, като всички са за ОИСР, еврозоната или Шенген", oбясни Велев.
Неотдавна ексбанкерът Левон Хампарцумян също прогнозира, че страната ни е готова за членство във валутния съюз, но спряганата дата – 1 януари 2024 г., му се вижда оптимистична.
"Решението има политически и икономически компонент. Ако политическият компонент надделее, може много бързо да стане. А пък може да стане като Шенген – техническият компонент е решен, но пак не влизаме в тази зона", коментира Хампарцумян.
Преди месец отиващото си трето правителство на Бойко Борисов обяви, че планира създаването на Координационен съвет за подготовката на България за членство в еврозоната. В проекта на постановление на Министерския съвет бе записано, че в срок до 30 юни 2021 г. Координационният съвет трябва да представи на правителството Национален план за въвеждане на еврото в България. Индикативната дата, поставена от кабинета за приемането на европейската валута, е 1 януари 2024 година.
