В края на януари, при съвместна разработка на Специализираната прокуратура, Главна дирекция "Борба с организираната престъпност" в МВР и американската агенция DEA бе разбита международна организирана престъпна група за трафик на хероин. Задържани са двама сърби, един македонец и трима българи. Дрогата е пренасяна с камиони от Турция през България до Западна Европа, а крайната дестинация са били Щатите.
От кумова срама, изпълняващият тогава функцията "ръководител" на спецпрокуратурата Валентина Маджарова поясни, че "основна е ролята на всички участници". От държавното обвинение уточниха още, че разследването е започнало след молба за правна помощ от Службата по международни въпроси към Департамента по правосъдие на САЩ, по разследване на Федералната прокуратура за район Южен на Ню Йорк и на DEA.
В документа било посочено, че единият от задържаните сръбски граждани е
високопоставен член на международна престъпна организация,
свързана с трафик и разпространение на големи количества хероин в Западна Европа. Под негово ръководство се е подготвяла доставката на сериозно количество от същата дрога в САЩ.
Нека видим обаче как гледат на същия случай службите и колегите в съседна Сърбия. В тамошните медии е тиражирано официално съобщение, според което оперативни служители от Дирекция "Криминална полиция" в сръбското МВР, в сътрудничество с тамошната спецпрокуратура за борба с организираната престъпност, DEA и българската полиция, са иззели 22 кг хероин и са арестували седмина членове на организирана престъпност група. Сред тях са 39-годишния Жарко Момчилович, заподозрян като организатор на групата, и 47-годишния Милош Тофилович.
По данни от сръбските служби,
Момчилович, по прякор Власинац,
който е от Белград, си е живял в България години наред, въпреки че по оперативните сведения на сръбското МВР (Министерство унутрашних послова) още през 2007 г. е арестуван в София заради престрелка в "Белите брези".
Според комшиите, по онова време Момчилович (Власинац) е имал фалшиви македонски документи и се е подвизавал под името Игор Момировски. Престрелката е била заради дрога, а Момчилович е бил ранен и задържан. Малко по-късно истинската му самоличност е разкрита. Оказало се, че от 2003 г. е обявен за издирване от сръбската полиция заради 10 кила хероин, открити в автомобила му. Самият той е останал на свобода, защото е успял да избяга, зарязвайки колата и дрогата насред Белград.
Какво прави у нас Момчилович-Власинац-Момировски, след онзи инцидент през 2007 година? Очевидно нищо. Или по-скоро –
всичко, което може и иска.
Без изобщо да се страхува или да му пука от разни "неща" като МВР, прокуратура, върховенство на закона, страх от наказание…
След ареста му в края на януари 2021 г. – същата работа. Уж зад решетките, ама изведнъж на свобода, а след 7 април – и в тотална неизвестност. Как се случва това?
Ами много просто – лъжеш Софийския градски съд, че си страховито болен, излизаш под домашен арест и… чиста работа. След избухването на скандала, става ясно, че Момчилович трябва да бъде екстрадиран в САЩ, но не може да бъде открит в къщата, където би трябвало да бъде. Постепенно се изяснява, че той е бил освободен, защото страдал от аневризма на възходящата част на аортата, състоянието му било животозастрашаващо и несъвместимо с престоя му в ареста.
Днес вече е ясно, че експертизата на сърбина е
изготвена по документи, без личен преглед.
Но какво от това, след като "мисията" е изпълнена – Федералната прокуратура за район Южен на Ню Йорк и DEA тепърва ще се надяват някой друг да им "достави" сръбския наркотрафикант, услужливо пуснат от т.нар. компетентни власти в България.
Всъщност, в DEA има защо да бъдат нервни от безхаберието ни. Комшиите в Белград – също.
За първи път Момчилович предизвиква вниманието на сръбските служби през 2001 г., когато е арестуван за трафик на хероин. А през март 2003 г. срещу него е образувано второ наркодело – за 10 кила хероин, за които стана дума преди малко.
Оперативните данни на сръбското МВР сочат, че трафикът е осъществяван от пожаревската група на Младжан Мичич – Плъха, кръстник на Душан Спасоевич – Шиптар, който пък е
един от босовете на прословутия Земунски клан.
Групировката "Плъхове" е била клон на Земунския клан и прекарвала хероин от България за Сърбия, а в обратната посока е трафикирала кокаин.
През 2003 г., в хода на операция "Сабя", стартирала след екзекуцията на сръбския премиер Зоран Джинджич, структурата на Земунския клан е попиляна. Единственият, който остава на свобода е Ненад Миленкович, който отговарял за българо-сръбския наркоканал.
Ненад Миленкович също е прекрасно известен на българските служби, защото през същата 2003 г. той бе арестуван във Варна като един от най-близките съратници на екзекутора Милорад Лукович – Легия.
Задържаният сърбин във Варна не е заподозрян за убийството на Зоран Джинджич, заяви тогава главният секретар на МВР ген. Бойко Борисов, нищо че година по-късно Миленкович бе екстрадиран в Сърбия.
Името му нашумя отново през 2007 г. , във връзка със инцидента в столичния квартал "Белите брези", при който след стрелба бяха ранени четирима души. Единият от тях, както вече стана известно бе Жарко Момчилович-Власинац. Установена бе и самоличността на останалите – Йовица Лукич, с документи на името на Методи Досев, белградчанката Мария Рогошич и бебето й.
Шефът на полицията по това време – главен комисар Валентин Петров, обяви, че Досев – Лукич се издирва с червена бюлетина от Интерпол заради присъда в Сърбия за трафик на наркотици. Установено бе, че лице на име Методи Досев наистина съществува, но живее в щата Ню Джърси – САЩ. Петров обяви, че сръбските граждани, включително и Жарко Момчилович, са получили фалшивите си документи
със съдействие на служители на Трето РПУ в София.
Всички те са свързани със Земунския клан и работят за Ненад Миленкович, заяви ген. Петров.
По-късно пред редакцията на сръбския вестник "Блиц" Миленкович отрече казаното от Петров. На въпрос защо българската полиция замесва името му в инцидента, той отговори: "Те свързват това име с всяка стрелба или убийство, а това са пълни глупости". С Шкарич бяхме приятели и нямам нищо общо с неговото убийство, а с Мичич само се познаваме. Освободиха ме, защото няма никакви доказателства срещу мен."
През 2004 г. Миленкович е екстрадиран, а вниманието на МВР и главния секретар Бойко Борисов бе погълнато изцяло от т. нар. хърватска група за мокри поръчки. Шефът й Робърт Матанич и ортаците му също се разминаха с българските решетки, но това е друга история. Още по-интересна…
