Европейската комисия ще предложи приемане на Европейски закон за свободата на медиите. Това съобщи еврокомисарят по вътрешния пазар Тиери Бретон в реч, произнесена пред комисията по култура и образование на Европейския парламент.
Европейският закон за свободата на медиите трябва да надгражда действащото законодателство на ЕС, по-специално Директивата за аудиовизуалните медийни услуги, за да укрепи капацитета на ЕС за наблюдение и санкциониране на действия, които ограничават или накърняват свободата на медиите. Той също така трябва да разработи обща рамка за управление на обществените медии, за да се противопостави на политизирането на тази услуга и да насърчи многообразието и плурализма в медийния сектор, пише EURACTIV.
Предложението идва на фона на нарастващата загриженост за свободата на медиите в Централна и Източна Европа. Бретон спомена “тревожното развитие“ за свободата на печата и медийния плурализъм конкретно в Полша, Унгария, Словения и Чехия. Полша и Унгария от години са в противоречие с Брюксел заради незачитане на върховенството на закона. И в двете страни правителствата се стремят да поставят медиите под контрол. В Словения, която поема ротационното председателство на ЕС на 1 юли, министър-председателят Янез Янша ръководи целенасочени кампании срещу определени информационни агенции като СТА, а също така и директно срещу самите журналисти. Европейският съюз за радио и телевизия пък обяви по-рано този месец, че обществените медии в Чехия са под заплаха.
В понеделник бе публикуван годишният индекс на "Репортери без граници" за свободата на медиите. Според него България губи още едно място в класацията за свобода на печата и вече е 112-та от 180 държави и територии. Страната ни остава на последно място в Европейския съюз. В региона на Балканите само Турция е на по-задно място в класацията – на 153-то място.
"Малкото критични журналисти са постоянно подлагани не само на клеветнически кампании и тормоз от страна на държавата, но и на сплашване и насилие. Ситуацията с медиите е много тревожна, защото никой не проявява интерес към разследването или осъждането на насилието над журналисти. През септември 2020 г. журналистът на свободна практика Димитър Кенаров бе бит и задържан от полицията.", се казва в доклада за България.
В документа се припомня полицейският побой над журналиста на свободна практика Димитър Кенаров по време на антиправителствените протести миналия септември. Споменава се и как маскирани биха журналиста Слави Ангелов пред дома му през март 2020 г. Друг разследващ репортер – Николай Стайков, получи смъртни заплахи през юни 2020 г., след като пусна документален филм за корупцията по високите етажи на съдебната власт, пише в доклада.
Тази година само 12 от 180-те страни (или 7%) в индекса могат да претендират, че предлагат благоприятна среда за правене на качествена журналистика. За сравнение, техният брой миналата година е бил 13 държави (8%). Прави впечатление, че Германия вече не е сред страните, където медийната среда се определя като „добра“ (при нея има "смъкване" с две позиции – до 13-то място). През изминалата година десетки немски журналисти са бии нападани от поддръжници на екстремистки и конспиративни групи по време на протестите срещу ограниченията, наложени в борба с пандемията.
Най-свободни остават печатните медии в скандинавските държави – Норвегия, Финландия, Швеция и Дания, пета е Коста Рика, следвана от Нидерландия, Ямайка, Нова Зеландия, Португалия и Швейцария. На 11-то и 12-то място са съответно Белгия и Ирландия, а 13-та е споменатата Германия.
