Петгодишната “операция”, която трябваше да приключи с психическото смачкване на оръжейника Емилиян Гебрев и с поемането на бизнеса му от “правилните хора” е напът да приключи с провал. В нея бяха впрегнати корумпирани или страхливи хора от почти всички институции и ведомства, имащи право да упражнят правителствен, регулаторен и правосъден натиск.
Дали защото познатото ни от 10-12 г. задкулисие сдаде властта, или пък във Върховния административен съд (ВАС) най-сетне се намериха смели магистрати – не е толкова интересно. По-важното е, че в началото на седмицата (19 април) в публичното пространство плъзна обнадеждаваща новина: според решение на ВАС
през 2017 г. правителство съвсем незаконно е отнело лиценза
на оръжейната фирма “ЕМКО” ООД, собственост на Емилиян Гебрев.
През годините “БАНКЕРЪ” е писал десетки пъти за скандалите, съпътстващи един от най-безсрамните опити за кражба на бизнес с помощта на държавата. И то толкова безсрамен, че човек трудно може да открие подобна история дори в най-мътния период на прехода – 1991-1995 година. Когато на практика,
в държавата вилнееха всякакви мутри и муцуни
– бивши спортисти, бивши милиционери и служители на Държавна сигурност, бивши партийни и комсомолски секретари, бивши полковници и генерали от армията и т.н. Зорко пазени от ятаците и хранениците им в МВР, специалните служби и съдебната система.
В интерес на истината, ровихме доста старателно и доста дълго, но наистина кражба, опит за кражба или съсипване на бизнес като отмъщение, организирано с такъв размах, не успяхме да открием. Ето защо се налага да припомним някои важни подробности.
Атаките срещу оръжейната компания “ЕМКО” ООД и нейния собственик Емилиян Гебрев започват след
умишления фалит на КТБ и разграбването на активите й.
Конкретният повод е влизането на Гебрев в русенската оръжейна фирма “Дунарит”.
Атаката срещу Гебрев преследва три цели: “Дунарит” да стане наш, “ЕМКО” да бъде заличено от бизнес картата на България, Гебрев да бъде докаран до просешка тояга или до някъде “другаде”.
Постигането на тези цели обаче започва точно в обратния ред.
През април 2015 г. Емилиян Гебрев и синът му стават жертви на неуспешен атентат. Или казано на по-друг жаргон: те са първите мишени, върху които руските тайни служби
изпробват бойното отровно вещество “Новичок”.
На 25 юли 2017 г. Междуведомствения съвет по отбранителна индустрия и сигурност на доставките към Министерски съвет отнема лиценза на “ЕМКО” ООД за внос и износ на продукция. Решението на съвета е повече от зле скалъпено. Точката за лиценза е внесена от тогавашния министър на икономиката Емил Караниколов набързо, без никакви смислени аргументи и мотивирана с проверки, чиито резултати са изсмукани от пръстите и са в процедура по обжалване. Само един пример.
В една от базите на ООД-то са открити общо 104 метални контейнера за боеприпаси. Тези контейнери са били натрупани до портала на базата, а не в склад за съхранение. Според проверяващите и членовете на междуведомствения съвет това било безобразно нарушение на правилата. И това наистина щеше да е вярно, ако контейнерите бяха пълни с патрони, снаряди или ръчни гранати. Само че, по време на проверката
те са били съвършено празни.
И са толкова опасни, колкото са празните щайги около магазините и по кооепаративните пазари.
Има и още едно доказателство, че в случая става дума за поръчкова атака срещу неудобен бизнесмен. Междуведомственият съвет по отбранителна индустрия и сигурност на доставките потвърждава отнемането на лицензите на “ЕМКО” ООД на още едно свое заседание, проведено шест дни по-късно. А на края – за да е сигурно за какво става дума, второто решение на съвета е потвърдено и с акт на Министерския съвет.
С други думи – дейността на “ЕМКО” е
стопирана най-малко с два акта,
които Гебрев трябва да атакува по отделно в съда. И понеже по онова време явно никой не е разбрал за цялата схема, в съда отива само решението на междуведомствения съвет от 25 юли 2017 година.
Резултатът е известен – “ЕМКО” остава без лиценз, защото второто решение на Междуведомствения съвет влиза в сила и Гебрев губи битката във Върховния административен съд.
Последствията обаче не са чак толкова известни. Хайде – финансовите загуби са по-белия кахър, защото пари се губят и се печелят. За възмездието и моралните компенсации за унижението и резила ни е мисълта: заради византийското двуличие на заговорниците, т.е. заради дублирането на решенията за отнемането на лиценза и необжалването на едното от тях, Емилиян Гебрев
губи правото си да съди и осъди правителството
по Закона за отговорността на държавата общините за вреди.
Третата цел на заговорниците – “Дунарит”, също се оказа корав залък. Няма да се връщаме в подробности назад във времето, защото трудно биха ни стигнали и 10 вестникарски страници. Припомняме заглавието на една наша публикация от октомври 2018 г. – “Дунарит” притиснат в кръгова отбрана“, и статистическият факт, заради който видя бял свят:
120 съдебни дела вкарват предприятието в окопна битка за съществуването му.
Кой е “паякът”, оплел сенчестата мрежа и подчинил на волята и парите си необходимите му министри, шефове на регулаторни органи и магистрати – също не е тайна.
В този скандал мазната му следа тръгва от Британските Вирджински острови, където е регистрирана “ресорната” офшорка Viafot Limited, минава през реалното седалище на българското й представителство – “Виафот Инвестмънт България” ЕООД, и стига до истински й собственик – Александър Ангелов, който е най-известен с факта, че е адвокат на Делян Пеевски.
Какво да добавим още? Ами… май им е време на Иван Гешев и на Сотир Цацаров да докажат, че винаги са били прави и никога не са слугували на бившия депутат и все още корпулентен бизнесмен Делян Пеевски. Все още са на работа, така че нищо не им пречи да подкарат държавната машина в обратната посока – по пътя на истината и върховенството на закона. Дали обаче им стиска си, си е въпрос с повишена трудност. Ще видим…
