На днешния ден през 1884 г. Георги Желязкович – български политик от Консервативната партия, поема поста на министър на финансите на Княжество България.
Той е роден през 1829 г. в София. Започва образованието си в родния град, след което заминава да учи в Букурещ. Георги Желязкович завършва финансови науки в Париж. След дипломирането си живее в румънския град Галац. През 1867 г. завършва право в Москва и работи като чиновник в различни търговски фирми към Отоманската банка в Пловдив до 1878 година.
През 1868 г. Георги Желязкович става спомагателен член на Българското книжовно дружество (по-късно преобразувано в БАН), а след това и секретар на местната му секция.
След Руско-турската война от 1877-1878 г. той е включен във Временното руско управление.
През 1879 г. Желязкович подготвя първия устав на Българска народна банка. След това между 1 юли 1879 и 27 април 1881 г. той става нейн първи управител.
След напускането на БНБ Георги Желязкович е назначен за министър на финансите – това е в периода 27 април 1881 – до 1 юли 1881 г. в правителството на ген. Казимир Ернрот – финландски офицер и администратор на служба в Руската империя.
На 1 юли 1881 г. обаче с решение на Второто Велико Народно събрание е установен режим на неконституционни пълномощия на княз Александър Батенберг, т.нар. "Режима на пълномощията". Още същия ден министър-председателят Казимир Ернрот подава оставка и князът назначава нов състав на Министерския съвет без санкция от народни депутати. Георги Желязкович отново е назначен за министър на финансите. Шестото правителство на България е под прякото ръководство на княза. То управлява от 1 юли 1881 г. до 23 юни 1882 г. в условия на така наречения "Режим на пълномощията". Това е единственото българско правителство без министър-председател.
По-късно Желязкович е комисар на жп линията Русе-Варна и главен комисар на събирането на десятъка – е един от основните български данъци, плащан от Средновековието до началото на ХХ век. Според него селяните са облагани с една десета част от земеделските продукти и дребния домашен добитък. Той е натурален данък, но в отделни моменти от развитието на българската държава е събиран и в пари. След падането на България под османска власт десятъкът се запазва, наречен е юшур и обхваща всички земеделски произведения. След Освобождението десятъкът продължава да бъде събиран и е утвърден като важен приходоизточник със Закон за десятъка от 1880 година. През 1882 г. данъкът е трансформиран в паричен, като се изчислява въз основа на средния добив и действащите пазарни цени.
Георги Желязкович сътрудничи със свои статии и на вестниците "Съзнание“ и "Търновска конституция".
