Рекордните цени на най-големия пазар за въглеродни емисии трябва да отидат дори още по-нагоре, за да бъдат постигнати по-стриктните климатични цели на Европейския съюз.
Такова е мнението на Франс Тимерманс – изпълнителен заместник председател на Европейската комисия, отговорен за "Зелената сделка" на блока, което той сподели в изказването си на годишната конференция за състоянието на съюза на Европейския университетски институт, проведена от 6 до 8 май във Флоренция.
Тимерманс предупреди, че ЕС трябва да е много внимателен и да не се намесва на пазара, за да понижава разходите за разрешителните за въглеродни емисии, които се търгуват на Емисионната търговска система (ЕТС) – водещият климатичен инструмент на общността. Цените на разрешителните скочиха над 50 евро и са двойно по-високи в сравнение с нивата отпреди шест месеца.
Ръстът провокира сериозни притеснения в някои сектори и правителства, които смятат, че безпрецедентният възход е стимулиран по-скоро от финансови операции на инвеститори, а не от компаниите, които са задължени да имат такива контракти. Финансовите играчи започнаха да се тълпят на пазара след като Европа огласи плановете си да наложи още по-стриктни ограничения и редукции на отделяните парникови газове и по този начин засили търсенето на емисионни права.
През март Полша заяви, че рекордните цени на въглерода могат да саботират климатичните цели на ЕС и призова Брюксел да разследва дали пазарният подем не е предизвикан от спекуланти.
Пазарните интервенции "ще наложат цени, които не са базирани на пазарните принципи и така ще бъде подкопано доверието в Емисионната търговска система", предупреди Тимерманс.
Базовите въглеродни разрешителни се разменяха срещу 49.74 евро за тон в сутрешната търговия в Лондон на 7 май.
Емисионната търговска система на ЕС налага таван на замърсяването на почти 12 хил. инсталации, които са собственост на производители на енергия и на промишлени стоки, както и на авиолиниите. Тимерманс е убеден, че платформата работи много добре, но базираните на науката индикатори сочат, че "за да е наистина ефективна в дългосрочен план, цените трябва да са много по-високи".
ЕК ще предложи на 14 юли пакет от мерки за настройване на икономиката на блока към по-стриктните емисионни цели до 2030-а, заяви еврокомисарият. Новите регулации ще обхванат най-голямата досега реформа на пазара на въглеродни емисии, което се очаква да доведе до по-високо търсене на въглеродни разрешителни и да редуцира предлагането.
Цените на въглеродните емисии на ЕТС скочиха до рекордните 50.05 евро на тон на 4 май. Тази стойност, според пазарни анализатори, е крайъгълният камък за дългосрочен ръст към равнищата, необходими за насърчаването на инвестиции в иновативни чисти технологии.
Пазарът на въглероден двуокис е основният инструмент на ЕС за ограничаване на парниковите емисии, които предизвикват климатични промени, принуждавайки заводи, промишлени сектори и авиопревозвачи, осъществяващи полети в Европа, да купуват разрешителни когато замърсяват околната среда.
Главният стратег на природосъобразни инвестиции на "БНП Париба" – Марк Люис, пресмята, че за да може ЕС да постигне нулеви емисии до 2050-а, цената на разрешителните за отделяне на въглероден двуокис трябва да скочи до 90 евро за тон до 2030-а.
Емисиите от електроцентралите и от индустриалните сектори, покрити от пазара на въглерод на ЕС, са намалели с 35% в периода от 2005-а до 2019-а. По-голяма част от редукцията е дошла от енергийния бранш, защото по-високите цени на разрешителните за отделяния въглероден двуокис са направили работещите с въглища централи икономически неизгодни и са стимулирали прехода от твърдо гориво на газ.
По-голямата част от приходите на въглеродния пазар на ЕС се пренасочват обратно към националните правителства, което увеличава възможностите им да инвестират в технологии за редукция на емисиите. За да помогне на европейските компании да запазят конкурентните си позиции на фона на по-високите разходи за въглеродни разрешителни, Брюксел планира да въведе единно въглеродно мито за вноса на замърсяващи околната среда стоки от чужбина. Тази мярка няма да влезе в сила поне още няколко години, защото някои сектори твърдят, че по-високите цени на отделяния въгероден двуокис вече ги е лишил от възможността да намерят пари, за да инвестират в нисковъглеродни технологии.
