Срамота! Може би това е най-точното определение за кончината на този парламент, "гарнирана" с едни от най-грозните сцени, разигравани от политическата ни класа напоследък. Махленски скандали, липса на елементарно възпитание и тон на "общуване", недопустим дори за прословутите хамали на Подуенската гара по царско време, съпровождаха последно заседание на комисията, оглавявана от Мая Манолова.
Опитът на "ревизорите" от 45-ото Народно събрание да научат от министъра на регионалното развитие и благоустройство Петя Аврамова и придружаващите я лица, каква е съдбата на милиарда, налят преди година и половина в прясно създадения по онова време държавен ВиК холдинг, се удави в блатото на нищоговоренето.
Единственият успокояващ донякъде факт е, че ръководството на холдинга все още не е успяло да опразни банковите си сметки. По думите на председателя на Управителния Съвет на ЕАД-то Иван Иванов, до този момент са похарчени едва 7-8% от тези средства…
Това обаче не отложи въпроса
"Как едни 83 млн. лв. са изтекли към шест ВиК дружества?"
Доста нелепо, например, прозвуча обяснението за скандала с "ВиК Добрич". Накратко, става дума за следното: на едно и също общо събрание, капиталът на дружеството е увеличен с 20 млн. лв., ефективно платени за придобиването на негови акции, след което е намален, т.е. върнат до изходното му ниво – 2.445 млн. лева.
Според шефът на холдинга Иван Иванов, след консултации с експерти, тази финансово-юридическа схема е била приложена с една единствена цел: ВиК дружеството да бъде стабилизирано, за да не загуби едни 120 млн. лв. като „потенциален бенефициент по Оперативна програма околна среда“.
Тези обяснения на практика водят към две доста нелицеприятени констатации. От една страна, с подобни финтове държавата бяга от евентуални обвинения и наказателни процедури за недопустима държавна помощ. А от друга страна…, казано на обикновен български език – лъже и маже, за да добута едно
затънало в дългове предприятие
до кранчето на европейското финансиране!
Инак обясненията на Иванов, звучаха съвсем по чиновнически.
„Разполагаме с 1 млрд. който трябва да вложим качествено. Имаме 20 дъщерни дружества, от които няколко са застрашени от фалит – пет. Трябва да направим всичко възможно, за да ги спасим“.
Странно защо обаче защо моделът на спасяването им се прилага без оздравителни планове и то от ръководителите, които реално са довели тези дружества до фалит?
В тази връзка проф. Румен Гечев от БСП директно обвини управляващите с думите: „ВиК дружествата са на загуба, защото сте ги източвали“ и не пропусна да направи прогноза: „Тук чуваме звук от щракване на белезници…“
Точно тези му думи
влудиха депутатите от ГЕРБ,
които поискаха председателя на комисията Мая Манолова да не допуска народни представители „да произнасят присъди“ в изказванията си.
Георг Георгиев ултимативно "помоли" всеки, който отправя обвинения за злоупотреби, да доказва твърденията си с конкретни факти, и определи случващото се в залата така: „Стана практика да се правят внушения и да се произнасят присъди, без да се посочват никакви факти“.
В атаката срещу управниците от ГЕРБ се включи и Галя Бърдарска от „Има такъв народ“. Тя отново изрече на клас онова, което ние – обикновените хора – си знаем поне от половин век: ВиК секторът е в плачевно състояние. След което директно обвини министърката в оставка Петя Аврамова, че е допуснала да бъдат
похарчени 27 млн. лв. за незаконен водопровод.
Става дума за обявения като спасителен водопровод към Перник. Той бе построен от държавната фирма "Монтажи" през зимата на 2020 г., за да реши проблема с водния режим в града, но така си и остана – неузаконен. До момента за водопровода не е издадено дори разрешение за строеж, нищо че отдавна е предаден за стопанисване. Освен това се оказа, че в бързината са допуснати и някои "фактически грешки", например – вместо само през държавни терени, тръбите са прекарани и през частни имоти.
Фирмата изпълнител, която е била задължена да набави документацията, е искала удължаване на срока три пъти. След изтичането на първоначалните 60 дни, крайната дата е "издърпана" за 7 юни 2020 г., а след това – с още осем месеца – за 7 февруари 2021 година. И понеже под "егидата" на Малък Сечко също нищо не се случва, губернаторът на Перник и директорът на "Монтажи" подписват нов анекс с нова "крайна дата" – 7 октомври 2021 година. За този период ще трябва да се изготвят множество документи като, например,
задължителното (уж) разрешение за строеж
и още по-задължителните поправки в устройствените планове за прокарване на съоръжението.
Разбира се, Аврамова обясни „законността“ на цялото това безобразие с аргумента, че водопроводът бил изграден в условия на бедствено положение и неотложност, а след нормализиране на положението щял да остане като резервно съоръжение. Някак обаче случайно подмина въпроса "Защо е избран точно този вариант, след като е имало предложение за доста по-къс водопровод – от 4 км., който със сигурност е щял да излезе далеч по-евтин?"
И естествено завърши с патетичното „Ако имате съмнения за нарушения, подайте ги до компетентните органи“.
