Странно раздвижване се забелязва в лявото пространство преди предсрочните избори на 11 юли. То е провокирано както от катастрофалния резултат на БСП на вота на 4 април, така и от завръщането в политиката на Жан Виденов, който от 25 години беше потънал в пълна изолация и мълчание.
По всичко изглежда, че се очертава силна конкуренция за гласовете на левите избиратели след два месеца. Някои анализатори дори предвещават разцепление на БСП това лято и силно разместване на пластовете. До там обаче едва ли ще се стигне. Покрай Татяна Дончева, Мая Манолова и Георги Първанов е имало отцепвания, които в годините са отнели на партията 5-6 процента. Едва ли появата на Жан Виденов ще отнеме повече. Разбира се за БСП и това е много, но тя като цялост ще се запази, пък дори и да си остане на третото място.
Всъщност бившият премиер (1995-1997 г.) атакува Столетницата отвън, а нововъзникналото ляво идейно течение в недрата й я атакува отвътре.
Какво предлага Виденов
и още неучредената му "Лява алтернатива"? Той сякаш е останал във времето на своето премиерстване и като една спяща красавица е проспал годините до наши дни.
"БСП няма бъдеще. Аз напуснах партията още през 2000 година. Това беше очевидно още тогава, оставиха я да деградира като отпаден продукт на Генералското движение. След толкова много години всички виждат резултата и всеки си прави оценката. Предполагам, че е една и съща. Даже и да питате Корнелия Нинова. Там бъдеще няма", разсъждава Виденав.
Според него: "В момента в България свършва перестройката. В Русия свърши доста по-рано, други страни загинаха, защото не можаха да излязат от нея. В България свършва в момента".
И още: "Предстоят огромни национални предателства и нашата мисия е да се борим срещу тях. Ако не можем в парламента, на улицата. Ако трябва, и с оръжие в ръка. В края на краищата страната трябва да се пази. Аз съм се клел в България".
След тези думи няма какво да се добави. В съзнанието изникват редиците на партизанските отряди от някогашните кинопрегледи и зазвучава "Нас червеното знаме роди ни…".
Любопитно е да се погледне обаче
какви хора влизат в инициативния комитет
за учредяването на "Лява алтернатива за чиста и свята република", на която основното обещание е връщане на държавата в икономическия и обществения живот. Там са се събрали бивши комунисти и комсомолци, заемали ръководни позиции в БКП и ДКМС, стопански ръководители по времето на социализма и малко след това, активисти на Комунистическия младежки клуб "Че Гевара" и не на последно място бивши министри на Виденов като Дончо Конакчиев и Мими Виткова, а също и Румен Биков – бивш министър на индустрията в правителството на Любен Беров. Към новия политически проект се присъедини и проф. Станислав Станилов, дългогодишен член и депутат от „Атака”, която е напуснал преди няколко месеца, защото вече била изчерпана. Под крилото на експремиера побързаха да се мушнат и стари, дългогодишни партийни членове от местните структури, както и няколко бизнесмени.
Организацията се обявява против 10 явления в днешния живот, между които – нагласените поръчки и договорите за избрани фирми и свеждането на всичко в системата на общественото здравеопазване единствено и само до пари. Алтернативата обещава да се бори срещу олигархията, срещу "налагането, окопаването и плоденето на все по-нагла паразитна чиновническа прослойка – изпълнител на корупционни схеми, с които изсмуква държавните ресурси, събирани от нашите данъци". Тя ще се бори и "срещу всяко накърняване на Конституционния ни суверенитет, териториалната ни цялост и световно признатите ни граници – които ще браним докрай срещу всеки чужд враг и/или негов вътрешен наемник – независимо от силата и властта им".
Е, няма съмнение, че тази партия, която се позиционира още по-наляво от БСП,
ще дръпне червени носталгични гласове
най-вече на хора, недоволни не само от досегашното управление на държавата, но и от водената от Корнелия Нинова политика и опитите й да подмлади и осъвремени Столетницата. И тъй като новият политически проект няма да има време да се учреди и да се сдобие със съдебна регистрация до датата на изборите, се явява нуждата от т. нар. мандатоносител. Идеологът на новата формация Иван Атанасов и самият Виденов намекнаха, че това може да е Съюзът на комунистите в България, който също участва в новия проект. Появиха се и съмнения, че АБВ може да изиграе тази роля, но лидерът й Румен Петков на този етап не дава конкретен отговор. Коя ще е ракетата носител на проекта с участие на Жан Виденов, щяло да стане ясно около 24 май.
И докато бившият председател на БСП и бивш премиер реди своя формация, вътрешната опозиция на Корнелия Нинова пак надигна глава, като
този път създаде и своя официална фракция.
Такива формирования, крила, идейни течения и групи по интереси не са чужди на БСП. Уставът й го позволява. Те избуяха особено активно през 90-те години на миналия век. Някои от тях се отделиха в партийни формацийки, други останаха и с времето се размиха. Последното идейно течение, което съществуваше, беше Лявото крило, ръководено от Янаки Стоилов, в момента служебен правосъден министър.
Новосъздадената партийна фракция обединява някои от най-изявените критици на председателя Корнелия Нинова – Валери Жаблянов, Велислава Дърева, Явор Куюмджиев, Юрий Асланов, Георги Божинов. Там са още Ана Пиринска, дъщеря на Георги Пирински, както и самият той, Ана Ананиева, дъщеря на Нора Ананиева, и др.
Новата структура де факто е второ Ляво крило или още по-ляво, защото смята, че курсът на партията не е ляв и настоява за промени в ценностен план. Тя се нарича "Платформа "Социализъм ХХІ век". Идейно обновление, диалог, връщане на доверието на избирателите, лансиране на нови лица – това са направленията, в които ще работи фракцията. Иначе членовете й заявяват, че няма да цепят БСП. Извън официалните декларации обаче е ясно, че ще създават нови ядове на Нинова. След провала на 4 април гласовете за смяна на председателя са силни, а най-гръмки и настоятелни са именно хората от новото формирование.
Самата Нинова заяви, че не се притеснява от партия на Жан Виденов, нито от новата фракция в БСП. Даже ги призова да започнат да дават идеи, върху които да се дискутира. Само че всичко това отваря сложни ребуси и пред нея и пред Столетницата за вота на 11 юли.
