Както дори на неграмотните обитатели на средноазиатските степи и пустини стана ясно, от 1 юли цените на тока и парното ще бъдат увеличени средно с 10 процента. От дебатите, разиграли се на двете открити заседания, организирани в централата на КЕВР на 2 юни (сряда), стана ясно само едно – цените наистина ще се вдигнат, колкото и загрижени да го раздават всички – производители, търговци, регулатори, защитници на потребителите. Всичко останало беше старателно опаковано в непробиваем пашкул от недостъпни за простосмъртния разум формули и формулировки.
В крайна сметка, окончателната “диагноза” бе подписана от председателя на КЕВР Иван Иванов и в най-общи линии гласи: регулаторът ще направи всичко възможно, за да озапти ценовите апетити на производители, дистрибутори и търговци. Два “фундаментални” фактора обаче правят поскъпването неизбежно и срещу тях КЕВР е съвършено безпомощна – ценовите скокове на природния газ и на въглеродните емисии по европейските и световните борси.
И така – какво искат
“враговете” на потребителите
от другата страна на електромерите и топломерите:
– НЕК и “ТЕЦ Марица Изток 2” искат компенсиране за по-високите цени на въглеродните емисии (СО2) – ;
– електроразпределителните и електроснабдителните компании си пожелаха компенсации за енергийна ефективност и нормата на възвръщаемост;
– НЕК удари с юмрук по масата и в още три посоки:
- преизчисляване (т.е. увеличаване) на разходите за водоподаване и за ПАВЕЦ “Чаира”,
- преизчисляване на харчовете за купуване на ток от възобновяеми източници от крайните снабдители,
- увеличаване на потребителската “такса” за осъществяване на услугата “Обществена доставка”…
Ако трябва да се вслушаме в съветите на американските и западноевропейски медийни теоретици, тук би трябвало да приключим с писането и да обобщим темата с нещо такова: “Искрено се надяваме компетентните инстанции да влязат в ролята си на посредници и проблемите да бъдат решени така, че да спечелят всички – и потребителите, и бизнесът, и държавния фиск!”
Е, ние политкоректни, равноотдалечени и безпристрастни не сме и няма да бъдем. Още по-малко ще робуваме на ерзац теориите, превърнали днешните медии в плужеци. И затова ще си напишем нещата такива, каквито ги виждаме.
В сектор “Енергетика” се краде толкова много, колкото и в сектор “Водоснабдяване и канализация”. И в единия, и в другия сектор държавата отдавна е доказала, че
не може да бъде друго, освен брашнен чувал.
Не защото не може, а защото никой не иска.
Няколко примера, предоставени ни от служебния министър на енергетиката Андрей Живков преди седмица. Според него, “Български енергиен холдинг” ЕАД (БЕХ) има задължения в размер на 2.5 млрд. лв., като най-неспасяемите и най-тежки воденични камъни са “ТЕЦ Марица Изток 2” и “Националната енергийна компания” (НЕК).
По-паметливите сигурно си спомнят, че мегаструктурата БЕХ беше създадена през 2008 г., когато на власт беше тройната коалиция – БСп, НДСВ, ДПС, премиер – червеният лидер Сергей Станишев, а президент – неговият предшественик на “Позитано” Георги Първанов.
Ресорен министър беше Петър Димитров, който бе назначен на поста след фундаменталния скандал, замесил през пролетта на 2007 г. в сложна корупционна амалгама Румен Овчаров, Корнелия Нинова, Делян Пеевски, Ахмед Доган, шефът на следствието Ангел Александров (вече покойник) и кого ли още не.
Основанията за създаването на БЕХ звучат толкова познато, колкото ни звучат мотивите на ГЕРБ за създаването както на ВиК-холдинга, така и на Петролния холдинг: намаляване на разхищенията, поддържане на “човешко” ценообразуване, налагане на строг контрол, да привлича евтино финансиране, да се превърне в регионален играч с атрактивни проекти в портфолиото си, да гарантира ефикасното усвояване на парите по европейските програми и т.н.
Крайният резултат е едно… огромно нищо. От гледна точка на държавния и на обществения интерес, разбира се. Защото от гледна точка на
партийната и олигархичната лакомия
– всичко си е точно. Милионите продължават да си текат в правилната посока, с една едничка разлика – до влизането ни в Европейския съюз те бяха десетки, а от 2008 г. насам вече са стотици…
Или както деликатно обобщи служебният министър Желязков, докато представяше пред медиите екипа си, по традиция ръководството на холдинга няма никаква визия за излизане от кризата. А единствените средства, с които оперира успешно са… теглене на дългосрочни заеми, с които да покрива краткосрочните задължения на дружествата под шапката му.
Всъщност, ето какво сподели министър Живков в резюме:
Само лихвите, които плаща БЕХ всяка година, възлизат на 100 млн. евро. Като потвърждение, холдингът ще емитира нов облигационен заем, за да рефинансира падежиращата през юли емисия в размер на 550 млн. лева. Този път обаче дори няма водещ инвеститор, който да даде имидж на кампанията.
БЕХ продължава да прехвърля проблема от болната на здравата глава, изисквайки извънредни дивиденти от печелившите компании. През 2019 г. и 2020 г., например, от АЕЦ “Козлодуй” са били изискани общо 470 млн. лева. От Електроенергийния системен оператор (ЕСО) за същия период са изтеглени 100 млн. лева. Това поставя под заплаха изпълнението на трансгранични проекти и пазарните обединения…
Заради високата цена на емисиите ТЕЦ “Марица Изток 2” е в критично състояние, а това създава проблеми с ликвидността на “Мини Марица Изток”. Цената на тока от централата е 200 лева на мегават/час и е неконкурентна на пазара.
Липсва перспектива какво точно трябва да се случи с Маришкия басейн.
Рентабилността на “Балкански поток” е съмнителна и едва ли ще позволи изплащането на проекта за 10-годишен срок. Заради тръбата, задълженията на “Булгартрансгаз” вече са 1.125 млрд. лв., а общата стойност на проекта засега е “фиксирана” на 2.6 млрд. лева.
Задълженията на “Топлофикация София” към “Булгаргаз” са другата бомба, която цъка в централата на БЕХ. До момента
холдингът е цедирал 760 млн. лв. дългове
на столичното дружество, но до момента нито мениджърите му, нито собственика му – Столична община – имат някакво намерение да ги връщат…
Така че, ако КЕВР иска да свърши нещо наистина общополезно, да намали силово цените на тока и парното не само за битовите абонати, но и за бизнеса. Шокът за енергетиката и задкулисието й сигурно ще е голям, но… който не успее да оцелее – да фалира, прав му път.
Преживели сме режима на тока по социалистическо, оцеляхме през Лукановата зима, не сдадохме багажа и по времето на Жан Виденов. Дето има една приказка – металургичният гигант “Кремиковци” го няма, да една дойна крава като “ТЕЦ Марица Изток 2” ли няма да прежалим?
