Месец след като беше назначено, служебното правителство, начело със Стефан Янев, даде отчет за свършената до момента работа. И съобщи нещо, което всички българи знаят, но сега вече е и институционално оповестено – в държавата цари не просто хаос, а системен безпорядък и липса на правила.
Всеки от служебните министри бръкна дълбоко в безобразията, трупани по ведомствата повече от десет години. От една страна, няма изненади в това, което се разкрива и изнася. От друга – потресът става все по-голям. Безстопанственост, безхаберие, прахосване на бюджетни и европейски пари, безцеремонно нарушаване на законите и правилата, лоялни партийни „калинки”, саботиращи по всякакъв начин работата на служебния кабинет.
Действията на новите министри обаче се харесват на хората и срещат одобрението им. Обществото очаква следващите стъпки и конкретни мерки за преодоляване на проблемите.
Гражданите с повишено внимание следят дейността на служебното правителство и съвсем забравиха за партиите, техните програми и платформи. Което очевидно
има ефект върху предизборната ситуация
и обезсмисля в някаква степен предизборната кампания. Пък и самите политически формации някак си я карат вяло. Явно схващат, че не те са на дневен ред в момента, независимо че идват парламентарни избори. Т. нар. партии на протеста май даже са доволни, че министрите на Янев вършат работа в тяхна полза. Само че това не е достатъчно. Избирателите трябва да са наясно с бъдещите им намерения – нещо, което те май пропускат. ДПС и патриотите оглушително мълчат по темите на деня, вероятно в опит да се дистанцират от предишното управление или изчакват да видят накъде ще задуха вятърът, за да се присламчат към следващата власт.
Разбира се, случващото се не е никак приятно на бившите управници от ГЕРБ. Те се страхуват от последиците и докато някои съвсем изчезнаха от сцената, други се опитват по всевъзможни начини да отклоняват общественото внимание, чрез интриги и манипулации, граничещи нерядко с абсурдни твърдения, разчитайки на законспирирани свои верни кадри в министерствата, агенциите, дори РПУ-тата. В ГЕРБ
нямат отговори на редица въпроси,
възникнали след разкритията на служебния кабинет за милиарди левове, раздадени без контрол и без отчет. Даже да не са откраднати, а само пръснати, това е кошмарно.
Четири години Бойко Борисов и съпартийците му повтаряха мантрата, че президентът е обединител на нацията по конституция, макар че там не пише точно така, и няма никакви други права и правомощия, т.е. не му е позволено да прави нищо друго. Всяко критично изказване или действие на Румен Радев се провъзгласяваше за нарушение на основния закон и се правеха всевъзможни внушения. По същия начин сега непрестанно повтарят, че задачата на служебните министри е да организират и проведат изборите и толкова. И че ревизиите по министерствата са произвол и реваншизъм.
"В момента сме свидетели на някаква неоправдана жестокост към един човек – Бойко Борисов. Според критиките трябва да е отговорен за всичко. Това не може да е вярно, това не е справедливост. Тази кръвожадност, която се излива в момента върху него и върху ГЕРБ, не е справедлива…В момента някой си отмъщава на г-н Борисов. Като видите списъка в Специализирания съд, ще разберете кои са. В момента бившите управляващи търпят щети за това", проплака един от новите адвокати на лидера на ГЕРБ Радомир Чолаков. Той обясни, че служебното правителство трябва да е като рефер на парламентарните избори на 11 юли. "А в момента реферът иска да счупи краката на единия от участниците преди да е започнал турнирът", каза още Чолаков в пламенната си пледоария в защита на този, който еднолично управляваше страната повече от десет години и беше смачкал всички институции.
Всъщност служебният кабинет
има правомощията на всяко редовно правителство,
което е призвано "да осъществява и ръководи вътрешната и външната политика на страната в съответствие с конституцията и законите", както и да "организира и стопанисва държавното имущество". Единственото, което не може да прави, е писането на законопроекти и промени в бюджета, просто защото по време на неговото действие парламентът не функционира. Именно поради краткия си мандат служебното правителство не е в състояние да провежда дългосрочни политики, може само да ги заложи. Този кратък мандат обаче е достатъчен за изваждането на скелетите от гардероба.
Ако работата на служебния кабинет се ограничаваше само в организирането на изборите, то това спокойно може да свърши и ЦИК, като й се осигури финансиране. Задачата на служебните министри е много по-сложна – от тях се очаква да организират и проведат честни и прозрачни избори. А затова е необходима тотална ревизия на доскорошното управление и кадрови смени, за да се спре зависимостта от кражбите и задкулисието, да се пресекат порочните практики на купуване на гласове, на насаждане на страх и натиск по места. Иначе няма как да се проведат честни избори. И в този смисъл за реваншизъм не може и дума да става. Според някои наблюдатели, ако служебният кабинет бездействаше, той щеше да стане съучастник в превземането на държавата от предишната власт и в нейните престъпления, включително срещу демокрацията.
За един месец второто служебно правителство на президента Румен Радев
свърши повече работа, отколкото което и да е от предишните.
Подмени висшия управленски ешелон в службите за сигурност и приходните агенции, както и в други ведомства в различни сектори, областните управители и директорските бордове на държавни компании. Разкри скандални нарушения и кражби. В този смисъл то сякаш удари джакпота – успя да съчетае опит, ерудиция, новаторство, хъс и енергичност. Привлече представители на десницата, на левицата, на протестиращите, които работят в екип. По този начин зададе и формулата на следващия редовен кабинет.
"Служебните министри не са част от никоя от политическите формации, борещи се за следващия парламент, поне официално. Няма припознаване от политическите партии на една или друга фигура от служебния кабинет, които да продължат с дейността си. Т.е. този кабинет стои странично на политическия процес в страната", смята политологът Христо Панчугов. Той посочи, че в предстоящото време до изборите на 11 юли трябва да разберем дали политическите лидери признават формулата на служебния кабинет като форма на управление.
