„Не съм в състояние да обърна внимание на всеки и да отговоря на всички жалби, които получавам. Вече регистрирахме рекорд по забавяне на отговор, очакван от собственици на имоти – културна ценност, писали до Националния институт за недвижимо културно наследство за становище. До скоро беше 8 години, вече е дванадесет.“ Това обяви министърът на културата проф. Велислав Минеков на пресконференция във ведомството си.
„Но за това не са виновни работещите в Института, виновни са тези, които го ликвидираха, като тяхната цел е била корупция и унищожение на паметниците на културата. Независимо къде са те – Пловдив, Русе или Варна. Разрухата е безконтролна и остава ненаказана.
От Левски до Цар Освободител – предшествениците ми са били способни да посегнат на всичко“ – продължи служебният министър и даде конкретни примери с реставрационни проекти по двата паметника, които определи като проява на "безсрамие в името на усвояване на средства". Проф. Минеков изрази надежда "безсрамниците" да се извинят.
По първия случай става дума за така наречената реставрация на паметника на Левски, извършена през 2013 година. Тя е съобщена в медиите като „реставрация“, но реално такава не е извършена. Проф. Минеков разполага с документи, които свидетелстват, че е било извършено нарушение на Закона за културното наследство и то по отношение на културна ценност с национално значение. "Паметникът е държавна собственост. Всичко около него – общинска. Но тъкмо общината е натоварена с „реставрацията“, макар че в действителност е извършен ремонт" – подчерта министърът.
Всичко започва от становище на Министерството на културата, в което не става дума за реставрация, а за „Възстановяване на липсващи метални елементи по канделабрите на паметника "Левски" в София“. Причината е, че самата реставрация е труден процес – събиране на документация, изготвяне на проект, одобряване и съгласуване, непрекъснати действия на Инспектората за опазване на културното наследство, които да наблюдават какво се върши. От Министерството на културата не само прескачат сложната процедура, но и я препращат към Столична община. Оттам със заповед на Йорданка Фандъкова е създадена междуведомствена комисия, заедно с НИНКН, Министерството на културата и други институции. Следват констатации от Столична община, но не от НИНКН, че паметникът е публично-държавна собственост, а площадното пространство – публично-общинска. Констатирано е, че паметникът е с категория "национално значение", но въпреки това вместо реставрация се изготвя проект, възложен на район "Оборище", който е за ремонт и обновяване на съществуващите настилки и зелените площи, принадлежащи на паметника на Васил Левски. Все пак създадената междуведомствена комисия предлага да се изготви проект за цялостна консервация и реставрация, но такова нещо не е направено. В крайна сметка са повикани "зидари, тенекеджии и общи работници да се докоснат до светинята" – без проект и съгласуване, с което самото Министерство на културата и Столична община грубо потъпкват Закона за културното наследство.
Следващо нарушение отново от 2013 г., за което разказа министър Минеков, е извършено в подземията на бившия конак – сегашната Национална галерия – Дворец. Въпросното пространство се нарича "Паметно място в сутерена на Националната галерия, посветено на загиналите по време на Освободителното движение в София и софийско през XIX век". Минеков подчерта, че има писма, които свидетелстват, че дори австрийски архитекти, поканени някога да реставрират Двореца, взимат решение да не посягат на тази част от българската национална история. За сметка на тях обаче един от предшествениците на министър Минеков унищожава въпросното пространство по време на ремонт в Националната галерия в името на усвояване на средства. Така стенописът в някогашната килия в Конака е закрит, средновековната настилка към проходите е унищожена. Оригиналната каменна основа е покрита с плочки за баня. Стените на влажното подземие са облицовани с гипсокартон, а подземен път, свързвал някога Конака с джамия (отдавна несъществуваща), е залят с бетон.
Министърът даде пример и с ремонта, наречен погрешно "реставрация" на Лъвов мост. Той, отново в нарушение на Закона за културното наследство, е възложен на нелицензиран реставратор, който почиства фигурите на лъвовете така, "както се изчистват палубите от ръжда". "Все едно аз да съм зъболекар и с длето и с чук да се насоча към отворената ви уста" – обясни Минеков от каква съдба е бил сполетян Лъвовият мост. И "реставрацията" на коня на Цар Освободител също е била извършена по същия начин, в нарушение на Закона за културното наследство – без реставрационен проект, без съгласуване и одобрение, "с любимия на българите ъглошлайф". Министерството на културата отново оставя "реставрацията" в ръцете на Столична община, която възлага работата по паметника на Камарата на строителите в България. Тогавашният министър на културата се хвали, че средствата са предоставени от руска хуманитарна организация и от Андрей Скоч депутат в Думата, който дарява 1 200 000 лева.
"Ще разкажа за този случай на посланика на Русия у нас, ще търся истината и с "Икономическа полиция", и с Министерството на финансите" – подчерта проф. Минеков. Той увери журналистите, че документите, с които разполага, ще бъдат предадени на прокуратурата.
Освен това обърна внимание, че дългосрочно решение може да се търси в промяна на Закона за културното наследство.
"Затова, като част от правителството, което трябва да подготвя изборите, нашата цел е да прокараме основни пътеки за промени в няколко закона, сред които на първо място е Законът за културното наследство. Други са Законът за авторското право и сродните му права, Законът за закрила и развитие на културата, по-специално в частта му, отнасяща се до Фонд „Култура“ – обобщи министър Минеков.
