Португалия е първата страна членка на Европейския съюз, чийто План за възстановяване беше одобрен от Европейската комисия, съобщи Ройтерс. Страната може да очаква първите средства от фонда за възстановяване от COVID-19 кризата през юли.
Припомняме, че през април тази година Португалия беше първата страна, която представи плана си в Брюксел. Тъй като страната от Пиринейте в момента е председател на Съвета на ЕС, тя искаше да даде пример на другите членки на ЕС да са по-активни в тази посока.
По схемата, която предстои да бъде одобрена от Съвета на Европейския съюз, Португалия ще получи 13.9 млрд. евро безвъзмездни средства и 2.7 млрд. евро заеми до 2026 година.
Очакванията са средствата по програмата за възстановяване да помогнат БВП на страната да се увеличи с 3.5% до края на 2025 година.
Програмата на правителството на Португалия предвижда да се вложат около 5 млрд. евро в компании, подсилвайки собствения им капитал, и да подкрепи вложенията в иновации, в по-екологични производства, в дигитални инструменти и умения.
Българо-португалските икономически връзки
се засилват през последните години, като расте и стокообменът. През 2019 г. търговията между България и Португалия се бе увеличила с 33.9% в сравнение с 2018 г. и бе в размер на 249.7 млн. евро. Търговското салдо бе положително за нашата страна (65 млн. евро). Португалия заемаше 28-мо място по отношение на износа и 37-мо място по отношение на вноса.
През изминалата пандемична 2020 г. нещата обаче силно се промениха. Стокообменът между България и Португалия е намалял със същия темпт – минус 32.3%, в сравнение с 2019 г. и е в размер на 169.1 млн. евро. Износът ни към тази страна е намалял с 34.2% и е за 103.5 млн. евро. Вносът пък е загубил 29% от стойността си до 65.5 млн. евро. Търговското салдо остава положително за България (38 млн. евро). Португалия заема 37-мо място по отношение на експорта и 46-то място при импорта.
България може да привлече интереса на португалските инвеститори в области като туризма и хотелиерството (главно алтернативните форми на туризъм, допълнителните туристически услуги и съпътстващите туризма индустрии), услугите, строителството и изграждането на инфраструктурни проекти, телекомуникациите, селското стопанство (основно лозарство) и други.
