Преди години България беше една от страните, които снабдяваха арабските държави с различни земеделски продукти. В последните 30 г. нещата коренно се промениха. За съжаление, загубихме тези пазари – и заради политическите промени у нас, и заради срива на селското ни стопанство. Правят се отделни опити от различни компании, провеждат се срещи на държавно правителствено ниво, но всичко е с ограничен успех.
Служебният министър на земеделието, храните и горите проф. д-р Христо Бозуков прави пореден опит за съживяване на тези отношения. Страната ни има възможности и потенциал за повишаване на аграрния стокообмен с Кралство Саудитска Арабия. Това е потвърдил той на среща с извънредния и пълномощен посланик на арабската страна в България Месфер Бин Абдулрахман Ал Гасиб. "България произвежда високо оценявани и качествени земеделски продукти, които трябва да заемат своето място на арабския пазар“, допълни министър Бозуков.
По думите му, Българската агенция по безопасност на храните е започнала
8 процедури за внос в Кралство Саудитска Арабия.
До момента са финализирани четири от тях – за риба и рибни продукти, овце, едри преживни животни, както и пчелен мед и продукти от него. Министър Бозуков е изразил желание за подкрепа от арабската страна за съдействие по останалите възможности за внос в направленията – птиче (патешко) месо и продукти от птиче месо, месо и месни продукти от едри преживни животни (ЕПЖ) и дребни преживни животни (ДПЖ), млечни продукти и фуражи.
Посланик Ал Гасиб е потвърдил желанието на Кралството да си сътрудничи с България в сектор "Животновъдство“. Той е изявил и готовността за активизиране на взаимоотношенията между двете държави в областта на селското стопанство. Посланикът е акцентирал и върху това, че след среща с държавния глава Румен Радев, е получил уверение, че служебното правителство работи за създаване на основа за сътрудничество при следващия редовен кабинет.
През последните две години икономическите връзки са по-активни. През 2019 г. двустранната търговия достига 109.2 млн. щ.д. като се отчита ръст от около 40% спрямо 2018-а. Българският износ е на стойност 77.7 млн. щ.д., което е ръст от над 37% на годишна база.
За целия период на пандемичната 2020 г. износът от България достигна 117.3 млн. щ. д., което е значителен ръст от почти 46% в сравнение с 2019-а. Вносът от Саудитска Арабия е на стойност 46.1 млн. щ. д., като и тук се бележи ръст от над 54% на годишна.
Стокообменът е на рекордната стойност от 163.3 млн. щ.д.,
като и има ръст от около 50 на сто. Търговското салдо е положително за България.
По данни на БНБ към края на 2020 г. преките чуждестранни инвестиции на Кралство Саудитска Арабия у нас са в размер на 4.7 млн. евро. Налице са възможности за привличане на нови саудитски инвестиции в енергетиката, туризма и селското стопанство.
През ноември 2017 г. в Рияд бе подписано Споразумение за взаимно сътрудничество в областта на земеделието, животновъдството и рибарството.
Насочването към тази ниша от международния пазар може да бъде голяма подкрепа за сектор "Животновъдство“ у нас. В момента той оцелява. Целта сега е да започне да се развива и да постига по-добри резултати. Според заместник-министъра на земеделието, храните и горите доц. д-р Крум Неделковсекторът се нуждае от подкрепа, да се модернизира и да достигне европейско ниво. "Работим за осигуряване на финансови механизми, но все пак имаме ограничен бюджет. Той няма как да бъде актуализиран в рамките на служебното правителство“, обясни заместник-министърът.
Друга важна насока е разработването на
подмярка 4.2 „Инвестиции в преработка/маркетинг на селскостопански продукти“
от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР 2014-2020 г). Подпомагането по подмярката е насочено към постигане на целите на ПРСР 2014-2020 за подобряване на цялостната дейност и икономическата ефективност на предприятия от хранително-преработвателния сектор.
Подпомагането по процедурата следва да допринесе за подобряване на вертикалното и хоризонталното сътрудничество между земеделски производители, преработватели и търговци. Реализираните проекти ще спомогнат за повишаване на конкурентоспособността и по-доброто интегриране в агрохранителната верига на производители и предприятия от хранително-вкусовата промишленост.
Важно е да се отбележи, че финансовите средства по процедурата се осигуряват от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони /ЕЗФРСР/ и средства от Инструмента на Европейския съюз за възстановяване /EURI/.
