Широко дискутираният Национален план за въвеждане на еврото в България през 2024 г. бе публикуван за обществено обсъждане на 5 юли – няколко дни, след като БНБ съобщи, че процесът по неговото изготвяне е приключил.
Още след анонса на Централната банка темата влезе в мейнстрийма, но дискусията бе сведена до въпроси от рода: трябва ли изобщо, да се присъединяваме към валутния съюз, ще се направи ли референдум "за" и "против" еврото, ще се покачат ли цените? Някои от тези въпроси под една или друга форма получават отговор в професионално написания Национален план за еврото.
За ценовата стабилност се казва
например, че ще бъдат приети специални законови текстове. Смисълът е да се избегне спекула с цените и прекомерна инфлация, Министерството на икономиката следва да проведе проучване на цените на най-често консумираните хранителни продукти, основни стоки и често използваните услуги, една година преди въвеждането на еврото. То ще продължи да следи тяхното изменение и една година след въвеждането на еврото. В плана се акцентира, че може да бъдат предвидени санкции за търговци, които неправилно преизчислят цените от лева в евро. Имената на търговците, които умишлено нарушават правилата за преобразуване или закръгляване ще бъдат посочени и в „черен списък“.
"Резултатите от изследване, проведено в държавите членки, последно приели еврото, показват, че рискът от повишаване на цените е относително по-изразен в сектора на услугите, особено услугите в кетъринг сектора, салоните за красота, услугите за настаняване и развлекателните услуги. Поради това… компетентните органи ще обърнат специално внимание на наблюдението на цените на тези категории услуги, както и на други с по-висок риск", е посочено в проекта за Национален план за еврото.
Предвид изобилието от технически подробности в плана, на този ранен етап е по-важно да се фокусираме върху липсата на една ключова дума в проекта за Национален план за въвеждането на евровалутата. Дума, с която и обществото ни, и западните ни партньори от години асоциират управлението в България – корупция.
Вероятно експертите от БНБ и Министерството на финансите ще кажат, че
мястото на борбата с корупцията по върховете на властта
и надолу не е в този план, който очертава технологията на смяната на лева с еврото и разписва задачите между БНБ, КФН, Централния депозитар и изпълнителната власт, както и на други регулатори. Но преди близо година – на 10 юли 2020 г. – Европейската централна банка безпрецедентно и доста публично обвърза изкореняването на корупцията и реформата на съдебната система с шансовете ни да влезем в "клуба на богатите".
Този текст от прессъобщението на ЕЦБ, че България е приета в ERM II (чакалнята на еврозоната) и Банковия съюз, само показва, че влизането във валутния блок на ЕС е колкото финансов и експертен, толкова и политически въпрос. Първият пример, който идва на ум е, че подобен текст липсваше в съобщението, с което Хърватия бе приета в този механизъм.
Позиционирането "за" и "против" смяната на лева с еврото е съвсем отделен
тест партиите, които ще се борят за гласа ни на 11 юли.
И една от причините е, че Планът ще трябва да бъде внесен и разгледан от редовен Министерски съвет и обсъден в Народното събрание.
Факт е, че от години страната ни не показва подобрение в индексите за корупция, свобода на медиите, върховенство на закона. И безапелационно остава най-бедната държава-членка на Европейския съюз. Тези политически нюанси обаче, вървят редом с официалните икономически критерии за влизане в еврозоната – като ниво на дефицит, на дълг и на инфлация.
Така че скъсването ни с корупционните модели, създадени в годините на прехода и издигнати до невиждано високи нива при управлението на ГЕРБ, ще е само крачка в правилната посока. Без необходимите реформи и адекватно правораздаване печеливши от влизането в евроблока отново ще бъдат единствено корумпираните върхове на властта и олигархичните кръгове, които ги обгрижват.
Присъединяването към еврозоната е важно само ако се случи по правилния начин. И не е благодарение на компромис от Брюксел и Франкфурт. Това не бива да бъде компромис, съизмерим с вече направения през 2007 г., когато страната ни влезе в европейското семейство напълно неподготвена. Липсата на желание и капацитет на политическата класа да прочисти страната от корупционните й зависимости повече не може да бъде толерирана.
Вече се чуват гласове като този на германския евродепутат Свен Гиголд, който е и член на комисията по икономически и парични въпроси в Европейския парламент:
"За да се присъедини към еврото, България трябва да подобри резултатите при финансовите престъпления, а Европейската централна банка (ЕЦБ) трябва да си свърши работата и най-накрая да започне да рови… Не виждам напредък в България при количеството иззети пари, съдебни преследвания, надзорна власт и практики. Нямам доказателства, че нещата са се променили", казва Свен Гиголд в интервю за EURACTIV.
