“Три морета”: Да заповядат експертите

Среща на върха "Три морета" лого

Първият ден от срещата на върха на инициативата "Три морета", чийто домакин е София, бе доминирана от политиците. Но политическото влияние е само едната част от уравнението "Три морета". Защото без експертен потенциал нито един инвестиционен проект не би бил икономически възможен

Затова, логично, вторият ден от срещата на върха е посветен на инвестиционните експерти, банкерите и икономистите, които обсъждат възможностите за финансиране на приоритетни проекти от Инвестиционния фонд към инициативата.

От българска страна основен организатор и говорител в експертната дискусия е Българската банка за развитие – чрез своите представители София Касидова, ръководител "Стратегически анализи и развитие" в Българска банка за развитие, както и главният икономист на банката Илия Лингорски, който бе модератор на президентския панел от форума. 

"Успехът на инициативата „Три морета“ ще направи през следващото десетилетие Европа и ЕС устойчиво най-голямата и развита икономика в света", прогнозира Лингорски. 

Според него регионът има големи нужди от инвеститори и частен капитал, но не всяка инфраструктура може да се финансира с частни средства.

„Необходим е координиран подход между страните за съвместни усилия по програми за финансиране за постигането на целите – конвергенция на новите страни-членки и развитие на европейската инфраструктура“, посочва още главният икономист на Българската банка за развитие.

ББР е акционер клас "А" в Инвестиционния фонд с парична вноска от 20 млн. евро. Като акционер банката планира да съдейства на всяко българско дружество, когато  кандидатства пред Инвестиционния фонд.

Възможностите на фонда и привличането на допълнителни частни капитали ще допринесат за създаване на стратегически лостов ефект за бизнеса, чрез който ще се насърчи възстановяването и растежа на икономиката ни. Банката ще насърчава приоритетно устойчиви проекти – зелени, дигитални и екологични. За целта е разработила портфолио от финансови инструменти, включващи различни инвестиционни и оборотни заеми, гаранционни програми и дялови инвестиции.

Kапиталът на фонда вече надхвърля 1.2 млрд. евро. Целта, която си поставят акционерите, е тази сума да набъбне между 3 и 5 млрд. евро. Голямата амбиция е чрез тези средства да се привлекат до 100 млрд. евро допълнителни инвестиции от частни партньори, които ще бъдат насочени в секторите транспорт, енергетика и цифрова инфраструктура, както и за компенсиране на разликите в развитието на отделните региони на Европейския съюз.

Очаква се инициативата "Три морета" да предоставя между 50 и 250 млн. евро за български проекти и да съфинансира бенефициенти на оперативните европейски програми. Фондът може да инвестира дялов капитал както в публични, така и в частни и публично-частни проекти от региона. Идеята е освен чрез държавните бюджети, проектите да се финансират и чрез финансови институции, пенсионни фондове, фондове за дялови инвестиции.

Фондът "Три морета"  вече е инвестирал в три проекта, сред които и един, който се реализира в България. Инвестиционният фонд към инициативата придоби значителен дял в Enery Development GmbH (Enery). 

Компанията ангажирана в добива на енергия от възобновяеми източници. Тя притежава портфейл от 85MW опериращи активи, от които 60MW в България, както и пайплайн от 2GW за производство на слънчева енергия в България, Чешката република и Словакия, Австрия и Румъния. Enery притежава активи в страната ни от септември 2020 г., когато придобива най-големият соларен парк у нас – в с. Караджалово. Паркът се простира на над 1 000 дка и има инсталирана мощност от над 60MW, достатъчни да захранят 27 000 домакинства.

Enery е третата портфейлна инвестиция на фонда. Сред финансираните проекти са полската Cargounit – една от най-големите частни локомотивни лизингови компании в Европа, както и Greenergy Data Centers – платформа за центрове за данни, фокусирана върху Централна и Източна Европа.

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

Смятате ли, че "домовата книга" на президента Румен Радев трябва да се допълни?

Подкаст