Метафорично казано, но и съвсем реално, банковият клон отива към небето. Бъдещите срещи на клиентите и банковите чиновници вече ще стават … в интернет пространството. Чиновничката на гишето или по модерному фронт офис мениджърката вече няма да седи в климатизирания луксозен офис, а навсякъде другаде. Клиентът няма да тегли номерца и да си чака реда в мраморен салон, а ще банкира от кухнята и спалнята, от ресторанта или от плажа, от климатизирания луксозен офис.
Банковият клон претърпява пълна метаморфоза.
Най-големите световни банки започнаха да закриват офиси и да съкращават работни места и то с темп, който е най-висок от времето на финансовата криза от 2008 г. насам. Преструктурирането на кредитните институции в Европа и Америка тече с различна скорост от началото на миналата година и е вследствие на различни причини – забавянето на европейската икономика, търговските войни, Брекзит, по-високите капиталови изисквания и преструктурирането на бизнеса. Отрицателните лихвени проценти и политическата несигурност изиграха ключова роля за ерозията на глобалния банков сектор. Дигитализацията, малките обеми на търговия и засилващата се автоматизация намалиха печалбите на глобалните банки и ги принудиха да свият своите разходи чрез закриване на клонове.
Топ 50-те най-големи банки, сред които HSBC, Credit Suisse и Bank of Amerika вече съкратиха над 100 000 души.
Британската HSBC подготвя най-голямо съкращение в следващите три години – 35 000 души.
Lloyds предвижда намаляване на персонала с 16 800 души, или 16 на сто.
Deutsche Bank планира да затвори една пета от клоновете си в Германия. В момента най-голямата германска банка разполага с около 500 офиса в страната, като се очаква броят им да бъде ограничен под 400.
Commerzbank също обяви наскоро, че ще затвори 200 от своите общо 1000 клона, като в бъдеще броят им може да бъде намален и допълнително.
В Испания най-голямата местна банка – Banco Santander, освобождава над 3000 служители, като част от усилията й са да интегрира в структурите си Banco Popular. Същевременно от банката заявиха, че ще бъдат затворени 140 клона в САЩ, което обаче излага на риск над 1200 работни места.
Друга испанска банка – Caixabank, обяви през януари съкращение на 2157 служители, което намалява със 7.3% общата численост на работната й сила. Най-голямата каталунска банка закрива над 800 клона в Испания.
Вълната от банкови съкращения обхвана и Италия. С най-много персонал се раздели Intesa Sanpaolo – 3000 души, или близо 3% от работната сила на финансовата институция.
Франция също не прави изключение, тъй като третата по големина банка на Франция – Societe Generale, разкри плановете си за съкращаване на 1600 работни места, главно в своята корпоративна и инвестиционна дейност. Банката, в чиито структури в 30 страни работят 18 000 души, обяви, че ще съкрати 750 работни места във Франция.
BNP Paribas пък вече постигна споразумение със синдикатите да съкрати до 2500 работни места.
Така е по света, а у нас?
В България "поголовна сеч” няма и най-вероятно няма да има. Западното цунами ще се плисне в нашите брегове като лек прибой.
Въпреки че има обективно основание да следваме Запада. Това е така, защото сред основните мотиви на европейските банки е подготовката им за влизането в сила на така наречените правила Базел IV, които ще увеличат капиталовите изисквания към кредитните институции. А това означава "изваждане" и най-простото е, чрез свиване на клоновата мрежа.
Колкото и парадоксално да звучи обаче, ние сме си написали домашното доста преди западните банки. Част от тях, които сега закриват клонове в чужбина, вече се изнесоха от България или продадоха бизнеса си тук. Консолидацията на банките, която тече в последните години доведе до намаляване на броя клоновете и оптимизация на разходите. Ковидната пандемия също бе съпроводена със свиване на броя на клоновете. И този процес се очаква да продължи. Но нито една кредитна институция у нас не е обявила публично намерение за съкращения на хора и офиси.
Явно ушите на българите са много по-чувствителни от тези на западняците, защото самите банкери смятат, че: "Това може да създаде обстановка на несигурност и непредсказуемост у служителите на банка, която си позволи да говори открито по темата” и затова не се прави, коиментира наш банкер, пожелал анонимност. Въпреки че някои банки го
Големите банки дори отричат да имат стратегия за орязване
на клонове и служители. Главният изпълнителен директор на "Банка ДСК" Томаш Хак-Ковач е твърде внимателен, когато иде реч за клоновата мрежа и нейното оптимизиране. Той признава, че обслужването в клон ще става все по-скъпо, а дигиталното – все по-евтино. Заплатите също ще растат, а те са основният разход във физическите клонове. Лихвените нива вече не позволяват да се субсидират клоновете. Но въпреки това за Ковач клоновете си остават конкурентно предимство на банката, която ръководи.
"Зловещите” планове на "УниКредит" също няма да се сбъднат и то не само за нас, но и за цялата група. Според стратегията й от края на 2019 г. тя трябва да съкрати 8000 служители и да затвори 500 клона до края на 2023 година. Това означава щатът да бъде намален с почти 10 на сто.
Да, ама не.
"Вече се гледа с друго око на стратегията от 2019 г.”, коментира източник от "УниКредит Булбанк". Смяната на главния изпълнителен директор през април носи ново виждане по въпроса. В момента в рамките на групата върви обсъждане на нова стратегия, която ще бъде приета вероятно през септември-октомври тази година. В нея няма да има такива крути мерки, обясни източникът.
И двете банки декларираха, че много внимателно преценяват териториалното покритие с клонове и по принцип не затварят офиси. С намигане обаче ще кажем, че и двете банки затвориха клоновете си в Приморско, например, а заедно с това си прибраха и банкоматите. В София също има закрити клонове и не само на тези две банки…
От редица малки градчета идват сигнали, че единствените банки, присъствали там, хлопват кепенци. "БАНКЕРЪ" вече писа за драмата на местните хора, които трябва да изминават десетки километри за елементарна парична операция.
Потърсихме за коментар и представители на по-малките банки у нас. Георги Заманов, главен изпълнителен директор на "Алианц Банк България", каза, че вече са поприключили с преструктурирането на клоновата си мрежа. Започнали са още преди пет години, защото са се ориентирали по развитието на бизнеса и капацитета на банковата система.
"Нашият основен критерий беше на всеки 100-150 хил. души да има по един клон, а това означаваше да имаме присъствие във всички областни центрове и по-големи градове, както и в по-малки, но динамично развиващи се населени места”, обясни той.
От управата на "Инвестбанк" също отрекоха да имат намерение да орязват клоновата мрежа. Оптимизация на работните места – да, дигитализация – да, но закриване – не, заявиха оттам.
Дигитализацията и световната икономическа и финансова конюнктура неминуемо ще изменят до неузнаваемост банковия клон. Каква точно ще е метаморфозата предстои да видим.
____________
* Алюзия със заглавието на хитовия съветски филм „Таборът отива към небето”, музикална романтична драма, 1976 г.
