В Българската банка за развитие има големи кредити с неясни обезпечения и може да бъде сезирана прокуратурата. Две трети от 20-те най-големи заема, отпуснати от кредитната институция, са с особена структура – с голям матуритет и балонно плащане при падежа. Заради заделянето на провизии по кредитите, очакваната загуба на ББР за 2021 г. е 250 млн. лева. Тези информации "изплуваха" при изслушването на служебния министър на икономиката Кирил Петков в Народното събрание.
Петков твърди, че от 2017 г. досега управителите на ББР се сменят, но подходът на кредитиране остава същия. Дори малко преди идването на служебния кабинет в банката е бил подготвен заем за фирма от 150 млн. лева.
"Следващото нещо, което направи огромно впечатление е, че средният матуритет на тези 20 заема, надвишава 10 години, като другото нещо, което е факт е, че повечето от тях имат така нареченото балонно плащане накрая. Както въпросът беше зададен – плащате си за 10 години лихвата и накрая цялата главница идва изведнъж. Тези заеми съществуват по света, но те са високо рискови и обикновено обезпечението трябва да е много сериозно, когато очаквате някой да ви върне парите след 10 години. Какво видяхме за обезпеченията? Тук ще дам конкретни примери, без да казвам имената на фирмите, за да не нарушавам банковата тайна. Ето, един кредит от 150 млн., например, който има някакви имоти като обезпечение. В договора за кредитиране се казва – кредитополучателят не може да се разпорежда с това недвижимо имущество по никакъв начин, докато този кредит не е изплатен. Ако го направи, глобата е 5000 лв. за 150 млн. заем", обясни министър Петков.
Още в първите си дни като министър той разкри, че 8 фирми са получили близо 1 млрд. лв. под формата на кредити от ББР. После неведнъж отбеляза, че някои фирми са пряко или косвено свързани с Делян Пеевски, Румен Гайтански, братята Кирил и Георги Домусчиев и Георги Самуилов.
"Българската банка за развитие е създадена с цел да подпомага развитието на малкия и среден бизнес, особено в ситуации, когато търговските банки не могат да дават заеми на стартиращи компании и компании с висок риск. За съжаление, до момента банката е раздавала големи кредити. Те са раздадени в определен кръг фирми, извън закона за ББР", каза Кирил Петков от парламентарната трибуна. По думите му са раздадени над 2 млрд. лв., като средният размер на дълга е около 80 млн. лева. Той подчерта, че в сравнение с повечето банки за развитие в света това е нечувано.
Въпреки всичко Кирил Петков отчете, че банката е финансово стабилна, защото има голяма ликвидност и данъкоплатците са вкарали 1.4 млрд. лв. капитал в нея.
"Лошата новина е, че част от тези кредити може би няма да бъдат върнати по начина, по който са обещани. Това успяхме да разберем след 8 седмици борба да сменим надзора, чиято квалификация не е толкова голяма. Кредитите са били давани и надзиравани, контролирани от хора, които не са били от банковия сектор, а последните са били от Агенцията за приватизацията", посочи служебният икономически министър.
"При установените вече нарушения ще даваме искове към съдебната система за нередности и увреждащи действия на предишния управителен съвет и надзор", категоричен беше Петков.
Министърът обобщи, че има смисъл да съществува ББР, просто трябва да се следи никога пак да не дава този тип кредити по този начин и за пореден път се противопостави на идеята банката да бъде приватизирана. Неговото становище е, че в подходящ момент кредитната институция трябва да продаде акционерния си дял в Първа инвестиционна банка.
