Черноморската банка за търговия и развитие е международна финансова институция със седалище в Солун, президент – руснак и вицепрезидент – турчин. Това шеговито определение се цитира често от служители на банката, ако седнеш с тях на по узо на брега морето, което е на стотина метра от централата на кредитната институция.
Шегата настрана, но тази регионална финансова институция се развива добре, а това, че България е неин акционер, не се възползва пълноценно от възможностите, които предлага, е друг въпрос. Стига се до до там лично президентът на ЧБТР да ни подканя към активност.
"Имаме балансирано портфолио в България. Интересуват ни проекти в енергийния сектор, хранително-вкусовата индустрия, както и инфраструктурни. Но все пак искам да кажа, че ние сме международна финансова институция, ние не финансираме ресторанти, кафенета или други търговски обекти. Идеята е да предложим гаранции – като по този начин подкрепим търговските банки при отпускане на кредити. Планът е да предоставяме гаранции паралелно с националния гаранционен фонд и с Българската банка за развитие, смятам, че това може да донесе наистина реална подкрепа за малките и средни предприятия", обясни президентът на Черноморската банка за търговия и развитие Дмитрий Панкин.
За кредитната институция няма значение какви са предприятията. "Това е въпрос към търговските банки – различните критерии, като брой заети или обем на производство. Ние предлагаме гаранции за цялостното портфолио, не гледаме индивидуално всеки проект", казва още Панкин, видно и от сайта на банката. Тя, разбира се, има и основна целева група на финансиране, а именно – средно големите предприятия. "Достъпът до изгодни кредити не е проблем в страни, които са членки на Европейския съюз: като Румъния, България, Гърция, проблемът е да се изработят проекти и да се анализират рисковете. Това са приоритетите ни за идващите години, да развиваме капацитета си в посока да помогне на компаниите да развиват проектите си", допълни Панкин, който е и председател на Съвета на директорите.
Къде сме ние?
Към момента България държи 13.5% от капитала на банката, но само 7.5% от кредитното портофолио.
Потърсихме за коментар първия вицепрезидент на банката от българска страна – Даниела Бобева. Тя не пожела да коментира цитираното съотношение, но припомни, че по време на мандата й – от 1998 до 2001 г. България е държала най-големия дял от кредитното портфолио на ЧБТР.
До средата на 2014 г. общият размер на инвестициите на ЧБТР в България e бил 269 млн. евро, разпределени в 30 проекта от сектори за развитие на малките и средни предприятия, енергетика и финанси. Перлата в короната тогава е финансирането на КЦМ Пловдив за модернизация и екология, което направи комбината един от най-модерните и чисти в Европа и гарантира стабилното му развитие.
Последният голям проект е от пролетта на 2019 г., когато „Булгартрансгаз“ получи близо 55 млн. лв за ремонт на газопреносната мрежа. С ремонта на участъците ще се гарантира по-сигурен и надежден пренос на природен газ. Предвижда се рехабилитацията да приключи до юни 2022 година.
Като цяло обаче през последните години нещата буксуват, въпреки че България има ключови постове и функции в управлението на ЧБТР. От 17 декември 2018 г. бившият транспортен министър Ивайло Московски е един от тримата вицепрезиденти и отговаря за „Операции“ на Черноморската банка за търговия и развитие. Неговият мандат е 4-годишен. Той замени предишният представител на България Нина Ставрева. Познавачи коментират, че резултатите и на двамата ни представители са повече от скромни.
Губернатор за България е Моника Димитрова-Бикер, заместник -министър на финансите.
Вицегубернатор е Гергана Беремска, директор, Дирекция „Международни финансови институции и сътрудничество“ в Министерството на финансите.
На 24 февруари т.г. Министерски съвет назначи началника на отдел „Регионални финансови институции“ в МФ Йоана Захариева-Бояджиева за директор за Република България в Съвета на директорите на ЧБТР.
„С настоящото Решение на МС ще бъде осигурено представителство на страната ни в Съвета на директорите на ЧБТР с цел активно участие в дейността на банката и защита интересите на страната ни като акционер”, коментираха тогава от МС.
Имаме право и на заместник на Бояджиева, но длъжността си стои вакантна.
Ефектът е незадоволителен.
Едва ли можем да упрекнем нашите пратеници в Солун в некомпетентност. Вероятно става въпрос за неразбиране на ролята на нашето участие в мениджмънта и в изпълнителния персонал. Става дума за това, че ЧБТР е международна финансова институция и като такава тя няма как да се занимава с отделни малки и средни фирми. Те трябва да бъдат представени пред ръководството на банката. Става дума за експертиза на държавата в банката, за способността на нашите представители да генерират бизнес. Затова отделните страни-членки са длъжни да държат много на качеството на екипите си и в тях да има хора с опит в банковия сектор, финансови специалисти.
Както каза Бобева, в Солун трябва да се пращат не хора с връзки и по политическа симпатия, а екипи от специалисти там и тук в България, за да има успешни проекти за страната-членка.
Корона пандемията отваря нови възможности за финансиране. Миналата есен Черноморската банка за търговия и развитие обяви, че пренасочва значим ресурс от 900 млн. евро за финансиране на компании, нуждаещи се от стабилизиране и подпомагане.
"Ние сме международна институция, нашите акционери са държави и нашата цел не е да увеличаваме печалбата, а да насърчаваме икономическия ръст и устойчивото развитие в държавите членки в Черноморския регион", казва още Панкин. "Нека бъдем реалисти и да намерим какъв вид реална услуга – не само повече пари, но и консултиране, техническа помощ, гаранции, е необходима на българския бизнес", посъветва Панкин.
Българският бизнес обаче мълчи.
"Отпускаме средства на частни и държавни компании, на общини, на компании с общинско и държавно участие, публично-частни партньорства", заявява Весела Маргаритова, старши банкер на ЧБТР за промишлеността, транспорта и туризма.
ЧБТР предоставя корпоративно финансиране на компании, които искат да се разрастват и да се модернизират. Финансовата институция предлага и проектно финансиране, т.нар. инвестиции "на зелено". Част от инструментите на банката са свързани с търговско финансиране за фирми, които основно се занимават с внос-износ, за да подпомогне стокообмена както между страните членки, така и към трети страни.
ЧБТР издава и банкови гаранции. Тя е с рейтинг (А2 от Moody's и A- от Standard&Poors), който е по-висок от този на банките работещи в България, тъй като е надправителствена структура.
Заемите, които банката предоставя на частни компании, могат да достигнат до 83 млн. евро. Долният праг е 5 млн. евро.
"Това, което обичайно виждаме при проектите, е финансиране между 10 и 50 млн. евро. Когато проектът е публичен, с някаква форма на държавна гаранция, този размер може да бъде много по-голям, около 160 млн. евро", посочи Весела Маргаритова. И допълва: "Характерно е, че ние можем да предоставим по-дълги срокове както на изплащане, така и на гратисен период. Традиционните срокове са 7-8 години, но може да достигнат 10-12 години, а за големи инфраструктурни проекти със значимост за икономиката на страната – и 15 години". Гратисният период традиционно може да е до 2 години, но може да достигне и до 3 години.
България е един от големите акционери в банката – нашето акционерно участие е 13.5%. Наравно с България са Румъния и Украйна. Над това участие са големите страни членки Русия, Турция, Гърция с 16.5%. Това е до някаква степен водещо, но имаме толеранс, който позволява този лимит на страната да достигне до 30%, обясни Маргаритова вътрешните механизми и квоти за страните членки.
Интерес от държавата ни обаче няма.
През годините ЧБТР е работила с десетина български банки. В момента има активна действаща линия с Прокредит Банк, работи се по предстоящи сделки с други играчи на финансовия пазар – банки и нефинасови институции. Както се разбира от думите на Панкин интересът е насочен към Българската банка за развитие.
А готова ли е тя да отговори?
