С най-голям износ през миналата година са групите стоки от електротехниката и електрониката, мед и изделия от мед, машини и апарати и енергоносители (горива и електроенергия). Тези четири групи формират 1/3 от износа ни, показва анализ на БСК.
С какво сме най-успешни?
България държи 19.9% от световния пазар на патешки черен дроб въпреки значителния спад в износа. Временно консервираните череши покриват 16.4% от търсенето, месингът на плочи и ленти има дял от 14.9%, спирачните маркучи – осигуряват 14.1% от всички продукти, а при хидравличните турбини и регулатори делът ни е 14 процента.
Стоките, с които България заема водещо място в световния износ, показват известна устойчивост. Например, през миналата година износът на тръбопроводи от каучук (спирачни маркучи) е бил на стойност 220.12 млн. щ.долара. В последните три години (2018, 2019 и 2020-а) България е на второ място в световния износ.
Експортът на месинг на плочи и ленти е бил за 40.09 млн. щ.долара. През 2018-а страната ни е на била на трето място, а в последните две се изкачва на второ място в световиня износ.
Износът на прясно патешко месо поставя България на второ място в света през миналата година, а предходните две години този продукт е бил на трета позиция в световния експорт.
Три години поред вече страната ни е на трето място в световния износ при консервираните или приготвени череши.
Общо 18 са стоковите позиции, по които България е в челната четворка на световния износ.
Кои са ни партньорите?
През 2020 г. българските фирми са изнесли свои продукти за 139 държави. В редица държави имаме малък износ на нишови продукти.
Най-важният пазар на нашите компании е Германия, към която заминава 16.1% от целия ни износ, при това с положителен търговски баланс от 880 млн. щ.долара. Следват Румъния с 9.1% дял, Италия – с 6.9%, Гърция – с 6.7%, Турция – с 6.4%, Франция – с 3.8%, Белгия – с 3.5%, Китай – с 3.3%, Холандия – с 2.6%, и Полша – с 2.5 на сто. Тези 10 наши търговски партньори са пазар за 60.9% от българския износ.
Най-голям положителен търговски баланс имаме с Германия, Белгия, Гърция, Румъния, Великобритания, Франция и САЩ.
Не с всичките ни търговски партньори обаче стоят така добре нещата. Най-голям отрицателен търговски баланс имаме с Русия – 1.7 млрд. щ.д. (3.15 млрд. през 2019 г.) при общ търговски дефицит на България от 3.09 млрд. щ.д. през миналата година. Значителен отрицателен търговски баланс имаме и с Унгария, Китай, Холандия, Полша и Украйна.
Измежду значимите ни партньори с над 10% ръст на износа ни за миналата година сме постигнали с Белгия – 15%, с Китай – 14%, с Полша и Северна Македония – с по 10 на сто.
През пандемичната 2020-а обаче има и спадове – с над 10% е намаляла търговията ни с Италия, Турция, Испания, Сърбия, Русия и Украйна.
Поуките
Българските предприемачи се учат по трудния начин – на базата на грешки и успехи в работата с чуждестранни партньори, четем в анализа на БСК.
Нарасналата конкурентоспособност на страната ни се дължи основно на международни компании в България и по-малко на местни фирми. Успешните български фирми са тези, които работят основно за международните пазари, не се влияят от липсата на конкуренция в България и не са обект на значителна регулаторна тежест.
Независимо от ползите, които страната ни получава от дейността на чуждестранните инвеститори у нас има и още какво да се желае. Например, редица суровини и материали, добити тук, не се преработват достатъчно задълбочено в техните предприятия у нас. Това има негативно въздействие, изразено в по-ниска производителност на труда, по-високи енергийни разходи за единица добавена стойност, ниски килограмови цени, сравнително по-голямо въздействие върху околната среда, отбелязват от БСК.
Българските фирми безспорно повишават качеството на машините и оборудването, на технолгиите съответно и на продуктите си. Това пък им позволява най-често да изнасят за развитите държави и да участват като подизпълнител на големите фирми и се включват в глобалните вериги на доставки.
