Природният газ започва да се превръща в луксозна стока след като в Европа поскъпна с 1000% в сравнение с достигнатите през май 2020-а рекордни низини. И дава път на доста "по-солена" енергия, която ще предизвика трусове в световната икономика.
Природният газ, който се използва за генериране на електроенергия и за отопление на жилищата, се предлагаше обилно и беше евтин през по-голямата част от последното десетилетие след като САЩ и Австралия увеличиха доставките на суровината. Газовата идилия приключи през тази година след като търсенето надхвърли драстично новите доставки. Европейските газови ставки скочиха до рекордно високи цени през тази седмица, а пратките на втечнен газ към Азия са близо до максималните си количества за това време на годината.
На фона на броящите се на пръста други опции, светът със сигурност ще зависи от по-чистата при изгарянето й суровина като заместител на въглищата и в изпълнение на краткосрочните зелени цели. Но докато производителите ограничават инвестициите в нови доставки в резултат на призивите на отнасящите се отговорно към климата инвеститори и правителства, става все по-очевидно, че скъпата енергия ще е новата реалност.
По оценка на експерти от бранша, газът ще е горивото на прехода в продължение на идните десетилетия, защото основните стопанства са ангажирани да постигнат целевите количества въглеродни емисии. А цената му вероятно ще остане висока в средносрочен план и ще продължи да расте в дългосрочен.
До 2024-а търсенето се предвижда да скочи със 7% от предпандемичните си равнища, по данни на Международната енергийна агенция. Втечненият природен газ пък се очаква да поскъпва с по 3.4% годишно до 2035-а, изпреварвайки другите изкопаеми горива, сочи анализ на "Макинзи енд ко.".
Препускащите цени на суровината означават, че ще е доста по-скъпо с нея да се захранват заводи или да се произвеждат петрохимикали, което ще засегне и разколебае всеки сектор на глобалното стопанство и ще нагнети инфлационни страхове. За потребителите това ще донесе по-високи месечни сметки за енергия и за газ, за използване на пералните машини, за горещи душове и за приготовление на храна. Новината ще е изключително лоша за по-бедните държави като Пакистан и Бангладеш и обръща надолу с главата цялостните енергийни политики, изградени на предположението, че цените на горивото ще са по-ниски за по-дълъг период от време.
Европейските газови котировки скочиха с над 1000% спрямо рекордния си минимум от май 2020-а заради пандемията, а на азиатския втечнен газ се повишиха шесткратно през миналата година. Дори цените в САЩ, където шистовата революция увеличи значително производството на горивото, достигнаха най-високото си за последното десетилетие равнище за този период от годината. Въпреки че са налице няколко временни фактора за поскъпването на синьото гориво: прекъсвания на доставките, подем на глобалното стопанство и затишието в новите заводи за втечнен газ, съществува явен консенсус, че светът е изправен пред структурна промяна, предизвикана от енергийния преход.
Преди десетилетие Международната енергийна агенция обяви, че планетата вероятно навлиза в "златен век" на ръст на търсенето на природен газ заради "историческото" увеличение на евтино предлагане. Действително, между 2009-а и 2020-а глобалното потребление скочи с 30%, защото енергийните компании и отделните сектори се възползваха от увеличаващия се добив.
Днес държавите предпочитат суровината като начин за бързо редуциране на атмосферните заърсители. Преходът към природен газ може да се осъществи сравнително бързо с ограничени средства и същевременно ще има значителен принос за намаление на вредните емисии, смятат анализатори на IHS Markit. Той е най-чистото изкопаемо гориво и при изгарянето си емитира почти с 50% по-малко въглероден двуокис от въглищата. Другите алтернативни източници на енергия като вятърът и слънчеви батерии, са в сравнително ранна фаза в енергийния преход.
Анти-газови настроения
Енергийните дружества в Европа се пренасочват към по-чистия газ заради препускащите към небето цени на въглеродните разрешителни. Страните от Южна и Югоизточна Азия планират да изградят десетки нови газови централи, за да посрещнат по-високите нужди от електрозахранване. Китай пък се очаква да зависи повече от всякога от синьото гориво в усилията си да сложи таван на използването на въглища.
Напълно резонно, мощното търсене ще насърчи наплив от инвестиции в свежи експортни мощности. Големият фактор за по-високите газови котировки е липсата на свеж капитал за увеличение на предлагането. Растящите анти-газови настроения и засиления контрол върху мръсните емисии на метан спират проектите и принуждават едрите енергийни играчи да преосмислят плановете. Международната енергийна агенция, която провъзгласи синьото гориво за мост към по-чисто въглеродно бъдеще, привлече в началото на годината вниманието на световната общност с предупреждение, че инвестициите в нови газови полета трябва да бъдат прекратени, ако светът иска да постигне нулеви емисии до 2050-а.
Без свеж финансов ресурс потреблението на втечнен газ в Азия – двигател на бъдещия ръс на търсенето на суровината – ще надхвърли предлагането със 160 млн. тона през 2035-а, по данни на заместник председателя за Азиатско-Тихоокеанския район на "Уд Макензи" – Гавин Томпсън. Азия е внесла около 250 млн. тона втечнен газ през миналата година.
Газовите доставки няма да успеят да задоволят търсенето
Освен мощната експанзия в Катар, само няколко нови експортни проекти за втечнен газ са получили одобрение от началото на 2020-а. Крайните потребители не проявяват особено желание за дялово участие в мероприятия по добив и производство на суровината или да подписват дългосрочни сделки за доставка заради несигурността, произтичаща от усилията на правителствата да намалят емисиите. Американските производители от шисти не отговарят незабавно с допълнителен добив, защото са под натиск от инвеститорите да ограничат разходите и да избегнат поредно затлачване на пазара. Същевременно, ключови проекти за газопроводи се борят да продължат напред.
Експерти от бранша пък предупреждават, че зеленото движение може да провали предоставянето на адекватни и поносими като цена доставки на потребителите.
