Не звучи много лицеприятно, но това е положението: парламентарно представените политически сили не могат да се спогодят не защото лидерите им са с високо его или пък не могат да се понасят, а защото… повечето от тях не знаят какво точно трябва да направят, за да измъкнат България от тресавището на застоя. В случая не става дума за некомпетентност, неграмотност или непрофесионализъм, а за разсъждаване в матрица, за каканизане на предварително наизустени постулати и за въртене в омагьосаните кръгове на старателно назубреното в университета.
Примери ли? Колко ни душа иска. И от преди четвърт век, и от оня ден. Също като в дореволюционните холивудски блокбастъри "Завръщане в бъдещето".
Например – скорострелното закриване на специализираните съдилища и прокуратури. Преди време реши някой, че те са вредни и туй то – днес всички са запретнали ръкави, наострили са подобаващите сечива и ще ликвидират. Хубаво, а след като "реформаторите" върнат нещата от преди 9-10 години, какво – ще цъфнем и ще вържем ли?
Нищо подобно. Специално за борбата с организираната престъпност и мафията, т.е. присъдите по прословутия чл. 321 от Наказателния кодекс, работата е трагична. По-скоро –
винаги е била трагична.
Откакто този текст е обнародван в бр. 92 на "Държавен вестник" от 2002 г. и влиза в сила, до създаването на специализираните прокуратури и съдилища влезлите в сила присъди по чл. 321 от НК са… николко. Точно така – нито една, дори и за цвят.
И какво печели правосъдието и върховенството на закона от връщането на този часовник с две петилетки назад? Абсолютно същото, каквото спечелиха от окончателното ликвидиране на следствието през 2009 г. и противоконституционното му вливане в стройните редици на държавното обвинение. Тоест – спечелиха само бандитите, мафията и корумпетата на държавна заплата.
Борбата за елиминирането на това звено на съдебната власт бе епична и в нея – на равна нога и удивително солидарно –
участваха СДС, БСП, ДПС, НДСВ и ГЕРБ.
Бойните действия започнаха през 1998 г. – с разбиването на следствието на 29 независими една от друга служби, и приключи през 2009 г. – с окончателното ликвидиране на следствието като орган на съдебната власт и с утвърждаването на тоталното единодействие и единомислие между МВР и прокуратурата.
Всички опити на т. нар. странични наблюдатели – адвокати, юристи, правозащитнити и т.н. – да убедят депутатите и министрите, че е по-добре следствието да бъде реформирано и натоварено с нови и различни отговорности, се провалиха. Заради едничкото дебелоглавие и нетърпимостта към чуждото мнение на правителствените и парламентарни корифеи от СДС, НДСВ, ДПС, БСП и ГЕРБ.
Същата работа е и със специализираните съдилища и прокуратури. Всъщност, големият проблем е Специализираната прокуратура, за която се смята, че е личната бухалка на Бойко Борисов, Делян Пеевски, Сотир Цацаров, Иван Гешев и техните задкулисни благодетели. И поради тази причина тя трябва да бъде ликвидирана, а покрай нея – и останалите три спецзвена.
По принцип, в обособяването на подобни специализирани структури няма нищо лошо. Примери има навсякъде – и в Европейския съюз, и в САЩ, и в десетки "трети" и "четвърти" страни. Въпросът е в законодателната подредба на нещата.
В този смисъл ние сме уникални, защото българските
спецобвинители нямат право да ползват капацитета
на Националната следствена служба. По закон те са длъжни да работят само с неколцината "собствени" следователи, с разследващи полицаи, определени със заповед на вътрешния министър, и с разследващи митничари, определени със заповед на председателя на Агенция "Митници".
Какво би трябвало да се случи, та специализираните съдилища и прокуратури да проработят в полза на държавния и обществен интерес? Ами простички са нещата. Най-напред компетентността им се ограничава до 4-5 вида организирана престъпна дейност: корупция по най-високите етажи на държавната власт; трафик на дрога, оръжия, хора и опасни боклуци; тежки финансови престъпления и пране на пари; кражби на фирми и недвижими имоти.
Второто "нещо" е съкращаване на следователите в Специализираната прокуратура и задължаване на спецобвинителите да работят единствено с възстановената в пълния й блясък Национална следствена служба.
Нещо подобно трябва да произтече от работата на Временната комисия за разследване на миналогодишното полицейско насилие. Тиражирането на стари и нови видеоклипове е полезно, защото
истината, макар и болезнена, трябва да се знае.
Да, би било прекрасно преките виновници – биячите и техните началници – да понесат наказанията си, но в никакъв случай не бива да се приключва само това. Защото този филм го гледаме поне от 25 години насам. Какъв ти филм, то си е цял сериал направо. Защото имаше полицейски изстъпления през 1990-1991 г. – когато управляваше БСП и т. нар. временно правителство. Все още се помнят и побоищата по време на протестите срещу правителството на Жан Виденов (зимата на 1996-1997 г.) и срещу правителството на Сергей Станишев и тройната коалиция БСП-НДСВ-ДПС (януари 2009 година). Пресни са спомените и за окървавените бунтове през зимата на 2012-2013 г., довели до първата премиерска оставка на Борисов и единственото самостоятелно правителство на ГЕРБ.
Ето на този тип демонстрация на сила трябва да бъде сложен край веднъж и завинаги. Чрез основен ремонт на Закона за МВР и Закона за СРС. В първия случай – работата ще стане
с изваждането на жандармерията
от състава на полицейските служби и възстановяване на предишните й задължения. С налагането на еднозначни забрани за използване на средства за озаптяване на тълпите, различни от класиките в жанра – палки, водни оръдия и – в краен случай – гумени куршуми и гранати със сълзотворен газ. И още – въвеждане на тотални законови забрани за наемане на частни охранителни фирми и за изпълнение на устни заповеди и телефонни разпореждания.
В заключение, защото трябва да приключваме поради липса на достатъчно място, нищо сложно няма в реформата на съдебната власт. Например – за да бъде погребано завинаги съмнението, че всеки магистрат може да тълкува и прилага трите основни процесуални кодекса – гражданския, наказателния и административния – както си поиска, не трябва никакъв героизъм или гражданска смелост. Просто в тях думата "Може" се среща най-малко 500 пъти, което означава само едно: след като имат подобно безумно право на избор, защо слугите на Темида да не се възползват от него?
