Докато българският политик продължава да уважава само себе си и да робува единствено на собствения си инат – така ще е. Ще ни управляват компромисни индивиди, които ще водят компромисна политика и ще постигат компромисни резултати. Колкото и да звучи нелицеприятно, точно това е причината българският преход да е уникален по своята идеологическа импотентност и безобразно нисък коефициент на полезно действие.
Прост пример: от четири месеца Бойко Борисов и съратниците му от ГЕРБ не са на власт, а новите законодатели продължават да тъпчат на онова място, на което предишните бяха принудени да слязат от каручката на властта. Обещанията за изчегъртване на статуквото отдавна станаха обект на подигравки, а амбициите на протестърските партии и коалиции да наложат върховенството на закона продължават да си звучат като приказка за лека нощ.
Това никак не е случайно! Ако съдим по предизборните програми на партиите и коалициите, участвали в последните два парламентарни вота,
нито една от тях не предлага качествено нови и кардинални реформи.
Промени да, но реформи…
Втори пример. Всички се опиват от мисълта как вземат властта, изхвърлят Иван Гешев от кабинета на главния прокурор и впрягат държавното обвинение да работи в полза на държавния и обществен интерес. За целта, като първа крачка най-отявлените реформатори – „Демократична България“, „Има такъв народ“ и „Изправи се БГ! Ние идваме“ – искат изваждане на прокуратурата от съдебната система и подчиняването й на Народното събрание. Тоест – главният прокурор се избира от депутатите и се отчита пред тях, главният прокурор подлежи на парламентарен контрол, главният прокурор…
Прекрасно, но
това не е реформа, даже и промяна не е!
Точно такова е било положението и според Димитровската конституция (1947-1971 г.), и според Живковската конституция (1971-1991 година). Тоест – става дума за реабилитация на модел, отречен от всички като порочен. Не за друго, а защото по нашите географски ширини никога една управляваща партия не е избирала и назначавала на държавен пост човек, който да е еднакво независим от всички и за всичко. Справка – т. нар. регулаторни органи, „начело“ с Комисията за защита на конкуренцията и Съвета за електронни медии.
Никаква опция не е другият вариант –
държавното обвинение да е подчинено на изпълнителната власт,
т.е. на Министерския съвет. Миналата седмица разгледахме ефекта от процесуалното срастване на МВР и прокуратурата, случило се след ликвидирането на следствието като държавен орган. А когато и главният прокурор стане подчинен на министър-председателя, нали се сещате какво може да се случи, ако премиер стане някой хардлайнер, пред когото Волен Сидеров и Валери Симеонов биха изглеждали безобидни като зелени еуглени?
Всъщност, ако трябва да си говорим в прав текст и прицелени в дългосрочното бъдеще,
истинската съдебна реформа скоро няма да ни споходи.
Доказателството за това е онзиденшното парламентарно препитване на главния прокурор Иван Гешев в Комисията по правни и конституционални въпроси (то виж й името на таз комисия, пък им крой шапка на членовете й).
Под претекста, че хоризонтът на 46-ия парламент бил къс (а не близък, както повелява общоприетия български език), народното представителство просто се направи на интересно, не свърши за пет пари работа и даде възможност на Гешев да си тръгне като победител. Вместо да спорят с него на тема „Превърнал ли е
Бюрото по защита в своя лична преторианска гвардия
и защо?“, депутатите от комисията трябваше да поговорят помежду си и да напишат проект за ремонт на Закона за защита на лица, застрашени във връзка с наказателно производство“. И чрез него да върнат скандалното Бюро по защита там, където винаги му е било мястото – в структурата на Министерството на правосъдието – като част от Дирекция „Съдебна охрана“.
Ако това се беше случило, по-младите депутати от т. нар. протестърски партии с изненада щяха да научат, че личната преторианска гвардия на главния прокурор е сътворена не от Бойко Борисов и съратниците му от ГЕРБ, а от
правителството на Пламен Орешарски и управляващите депутати на БСП и ДПС
през лятото на 2014 година.
Същата е работата и с куп още недоразумения, циментиращи съдебната номенклатура и позволяваща на белите якички в изпълнителната власт винаги да остават сухи. Например – кахърно известния с безполезността си Инспекторат към Висшия съдебен съвет.
В този си вид той съществува от февруари 2007 г., когато на власт беше тройната коалиция БСП – НДСВ – ДПС и правителството на Сергей Станишев. Членовете му, начело с главния инспектор, се избират от Народното събрание и… толкоз по въпроса за независимостта му. До момента няма данни инспекторите на Темида да са се съобразили с волята на суверена, стоварена върху тях чрез народните избраници. За сметка на това обаче стотици и хиляди са случаите, когато въпросните инспектори са прикривали и замазвали
нарушенията и откровените престъпления
на свои колеги от магистратурите.
И, за да затворим тази тема, мандатът на днешния Инспекторат изтече през април 2020 година. Хайде – ГЕРБ и бившите Обединени патриоти отдавна са доказали, че за тях изтеклата мандатност и незаконосъобразните безобразия, които тя води след себе си, нищо не означава. Защо обаче партиите от нов тип нищо не направиха по въпроса? След като с отдавна изтекъл мандат е и Комисията за защита на потребителите?
Възможните варианти са два – или защото изобщо не знаят за съществуването на тези проблеми, или защото ги интересуват само техните си собствени приоритети, дефинирани предварително… незнайно от кого. И докато това е така, ще си се хвалим само с инфантилиадата. Защото за олимпиада сме бедни и изостанали, а за интифада – силно плашливи и лесно раними.
