Г-н Кънев, съдейки по наличните резултати, на политически терен гросмайстори в момента сякаш липсват. Кои от играчите направиха най-много грешки и кои се възползваха от тези грешки?
Избягвам да се вживявам в ролята на анализатор на политически процеси, защото сега не участвам непосредствено във формирането на властта в България. Но всички виждаме ясно, че неспособността да се създаде правителство, е по-скоро грях, отколкото грешка. Въпросът е можем ли да избегнем този грях? Положението на държавата и нейното хронично изоставане от Европа, най-лесно забележимо в доходите, е проекция на хиляди други проблеми. Острата криза не може да бъде разрешена само от поредица служебни правителства. А извън колегите ми от „Демократична България“, не виждам добросъвестни усилия в посока на редовно парламентарно управление. Плашеща е перспективата следващото Народно събрание да е подобно…
ИБГНИ също са кооперативни, те протягаха съюзническа ръка още в предишния парламент, но никой не я пое.
Въпросът е дали при третия мандат могат да се проведат сериозни и спокойни политически преговори, да бъде създадено политическо мнозинство в този парламент. Ако няма способност за преговори, следващите избори също няма да произведат ясно изразено мнозинство. Ясно е, че в обществото ни има различни групи хора и политиците трябва да се научат на културата на компромиса, за да постигнат резултатни преговори. Смисълът на демократичния процес е през различията да се стига до общи разбирания за спешни решения. В България стратегическото мислене отсъства най-малко от 15 години.
Каква формула би могла да отключи комуникацията между лидерите на политическите сили? Възможно ли е при третия мандат консенсусен вариант да бъде номинация на служебния премиер Стефан Янев за редовен и самият той да проведе преговорите с отделните парламентарни групи?
Със сигурност има такава възможност. Но не е ясно дали г-н Янев е склонен да понесе политическата отговорност на партийните лидери. По-скоро се съмнявам. Не ми се иска да видя лидерите в толкова безпомощно състояние. Вижте, лидерът на най-голямата партия – ИТН, отсъства, а там никой не е гласувал за друг, освен за Трифонов. Върху него в момента лежи тежестта на цялата ситуация. Така че, когато се търсят компромиси, ролята на лидера е незаменима. Като избирател не посрещнах добре факта, че Христо Иванов е принуден да преговаря със заместниците на шоумена. Христо направи и този жест, но аз искам моите лидери да разговарят с лидери. В момента ИТН не се държи дори като на шоу, защото главният им актьор го няма на сцената. По-скоро сме някъде в театъра на абсурда, където главното действащо лице отсъства. Но това не е забавно. Изправени сме пред четвъртата вълна на ковид кризата и сме една от двете държави членки на ЕС, които не са предали плана си за възстановяване и устойчивост. Другата е най-богатата в Европа – Нидерландия, но нейната ситуация е съвършено различна – по тези планове тя е донор, а не получател. Изоставаме с 15 години от средноевропейските тенденции.
Преди няколко дни Иван Костов каза, че Радев трябва с легитимни средства да наложи създаването на парламентарно мнозинство. Как оценявате ролята на държавния глава в ситуацията, особено когото от зоната на статуквото го обвиняват в авторитаризъм и преяждане с власт?
В ситуацията на парламентарно безвремие ролята на г-н Радев е по-решаваща от обичайната. Служебното правителство е най-силният инструмент на президента, сред иначе слабите му правомощия. А се намираме пред хипотезата за второ поредно служебно правителство, което досега не се е случвало в България. Публичното одобрение силно е концентрирано във фигурата на президента и неговия служебен кабинет. Затова към него има свръхочаквания, които аз не мисля, че са здравословни – и за обществото, и за държавния глава. Той не може да замести Народното събрание. По Плана за възстановяване и устойчивост, по Зелената сделка и Механизма за справедлив преход на въглищните райони, които са източниците за свежи средства от ЕС за инвестиране в нашето бъдеще, ние сме блокирани от решение на по-предишния парламент(2017-2021 г. – бел. авт.) за запазване на въглищната енергетика в „Мариците“ до 2050 година. Не се притеснявам да кажа, че това решение е политически и икономически абсурд, архилъжа към българските граждани. За съжаление обаче дори служебното правителство не казва, че нашият План за възстановяване и устойчивост няма да бъде одобрен, докато България няма график за изключване на въглищните мощности. А в парламента това дори не се дискутира.
Същото се отнася и за решението на 44-ото НС по отношение на Република Северна Македония, което блокира дългосрочно всякакви преговори. Вместо това стремително се развива проектът на Белград „Мали Шенген“. Той е откровено насочен срещу българските национални интереси и диктаторът Вучич дори не крие това. Тук пак опираме до широко обществено съгласие у нас и съответни решения на българския парламент.
Категоричен сте, че нашият план за възстановяване и устойчивост(ПВУ) в сегашния си вид не може да бъде приет от ЕК, без ясни знаци за премахване на карбоновата икономика?
Не може да мине. Това е нещо, което ЕК никога няма да каже в прав текст, а българските управляващи се опитват да го спестят на обществото. Тези средства са отредени за зелено възстановяване и бяха предвидени още преди ковид кризата. След това планът беше видоизменен, но при непроменени, дори засилени условия на зелената сделка. Тоест – няма как да получим тези средства, както си го представяха предишните управляващи, без график за декарбонизация на българските енергетика и икономика. Ако не знаем къде отиваме, никой няма да ни плати пътя към никъде. ЕК иска конкретен график за зануляване на въглеродните емисии. Предложиха "Пакет 55“ – за редукция с 55% към 2030 г. и това вече е приет закон, който е в сила за всички европейски държави. Българският парламент трябва да постигне съгласие по тези теми, за да знам как да защитавам националния интерес в Брюксел като евродепутат.
След като парите по Плана за възстановяване са под въпрос, а са съдбовно важни за България, имахте ли контакти със служебния вицепремиер Пеканов, който подготвя новия му вариант?
За съжаление пряк контакт с г-н Пеканов не съм имал. По изявленията му съдя, че той е много наясно със ситуацията, но тя може да бъде решена само политически. А това е извън обсега на служебния кабинет.
По тази тема редовното правителство също би се изправило пред дебела стена от неразбиране и популизъм.
По отношение на модернизацията на българската икономика, Христо Иванов, Атанас Атанасов и Владислав Панев стоят политически самотно. Личности, склонни към смела политика има и в служебното правителство. Но по отношение на носенето на отговорност, експерт и политик са съвършено различни функции. Правителство без парламент е в капан.
Как разглеждате идеята за преформатиране на протестното политическо пространство и предизборното създаване на широк формат „Промяна“ – с общи листи и предварително обявен проектокабинет с премиер Кирил Петков? Би ли претендирал такъв формат за първа политическа сила?
Почти всеки български гражданин с интерес към политиката в момента вижда подобна конструкция като изход от кризата. Като действащ политик, врял и кипял в изграждане на съюзи, знам колко безумно трудно постижими в България са широките политически формати. В демократичното реформаторско пространство липсва смелост за подобни ходове. Но за мен това звучи не просто добре, а буквално като необходимост. Защото, докато реформаторите демократи не спечелят изборите, промяна няма да има.
Предварителното посочване на бъдещ кабинет с премиер би ли катализирало гражданската енергия?
Това са политически решения от лидерски калибър. Но отказът от отговорност в тази лидерска криза, в която ни набута г-н Трифонов, кара обществото да очаква друго – реална отговорност и лансиране на кандидат за премиер с екип. Това трябва да се направи още преди изборите.
Вашето име вече се коментира като евентуална номинация за президент . Има ли вероятност вие да сте кандидатът на ДБ?
В нашата политическа сила този разговор още не е започнал. Сега ние носим отговорност България да има управление. Без да подценявам огромната популярност на Румен Радев, като успешен кандидат за президент от нашите среди – сега или след 5 г. – виждам жена с прогресивно, модерно и зелено, но не истерично-радикално отношение.
Тип Тачър или тип Меркел?
По-скоро като президентката на Словакия Зузана Чапутова.
Разговора води: Емил Янев
