Голям смях пада около идеята да се санкционира по свиреп начин притежаването на чужда домашнярка. Борбата на „Прогресивна България“ с олигархията мина през пенсионерите, децата, ваучерите за храна – и стигна до домашната ракия.
Социалните медии се превъзбудиха, анализатори и коментатори пробват остроумието и чувството си за хумор. Дарената ракия даже преименува титлата на министъра на финансите, който е инициаторът на тази рестриктивна мярка. Вече като министър на ракията той самият едновременно се обижда и смее на обществената реакция.
В държава, в която меренето на ракиите е от същностно естество, подобна мярка може само да плаши гаргите. Пък и едва ли някой смята, че с глоби при наличие на подарени градуси в бутилки може да се връзва бюджет.
Идеята най-вероятно има по-дълбок и коварен смисъл – глобата за притежаване на чужда ракия да е въведена с единствената цел да отвлече вниманието. Един вид, докато върви всенародното веселие по повод на приумицата, нещо на пръсти да се промъква в обществения живот. Например лишаването на банките и корпорациите от бъдещо развитие чрез орязване на печалбите им. Или падащия рейтинг на правителството и лично на неговия ръководител. Или „Боташ”, документите, за които ще продължават да се крият също като Пътната карта за Балкански поток. Или невъзможността на кабинета да се справи с инфлацията и корупцията…
Амброзията от селския казан е тема, която концентрира общественото внимание, докато други текстове или решения минават на заден план. И тя не е единствената. Законопроект съдържа забрана за камиони над 12 тона да изпреварват в лявата лента. Институтът за пътна безопасност обаче твърди, че тя е използвана като „димна завеса“, защото в проекта за норматив има още 18 параграфа, свързани със системи за видеонаблюдение, ANPR, софтуер, сървъри, метрологичен контрол, наркотестове и други. Все текстове, гъмжащи от лобизъм и ненужности, които изместват насъщните проблеми.
Депутатът Атанас Славов определи и раздухването на темата „Петрохан“ като „димна завеса“, която според него отклонява вниманието от въпроси около взривовете във военни складове и други нерешени въпроси. Това е политическо твърдение, а не доказано обстоятелство, но защо да не се мисли и в тази плоскост? Както като президент Румен Радев често твърдеше, властта „режисира скандали“, за да прикрие проблеми с инфлацията, държавните имоти, бюджета и въвеждането на еврото.
Безапелационно обаче бащата на методите за отклоняване на вниманието от публичните проблеми е Бойко Борисов. „Менискуси”, „Тудуф-тудууф”, „Ту-тууу” и … важните теми се замитат под килима.
В световната история има доста примери, но е важно да се различат случаите на умишлено отклоняване на вниманието с нещо странично от основната проблематика. Има дори специален термин за такова отклоняване – „Wag the dog” (Опашката върти кучето). Изразът означава ситуация, при която малката или второстепенната част започва да контролира или определя поведението на голямата и основната част. Най-често се използва в политиката.
Терминът се появява в САЩ (1998–1999 г.) по време на скандала около Бил Клинтън и Моника Люински. Самото твърдение тогава, че американските удари срещу цели в Ирак, Афганистан и Судан са били предприети за отвличане на вниманието, остава предмет на политически спор. Но е факт, че времевото съвпадение поражда широко разпространения термин „Wag the dog“, който идва от едноименния филм с Дъстин Хофмън и Робърт де Ниро. Филмът в български превод на заглавието “Да разлаем кучетата” разказва как политически консултанти измислят война, за да отклонят вниманието от президентски скандал.
