Брутният външен дълг на сектор държавно управление в края на юни 2021 г. е 8.329 млрд. евро, показват данните на БНБ. Спрямо края на юни 2020 г. той се е увеличил с 2.188 млрд. евро.
Разбира се, това увеличение се дължи на пласираната през септември 2020 г. емисия облигации на международните пазари. Ще припомним, че предишното правителството пласира облигации по Глобалната средносрочна програма за емитиране на дълг на международните пазари, след повече от четири години отсъствие. Бе емитиран дълг в размер на 2.5 млрд. евро (около 5 млрд. лева) – в два транша със срочност от 10 и 30 години. За десетгодишната облигация бе постигната доходност от 0.389%, а по 30-годишната – 1.476 процента.
Засега служебното правителство дава сериозни индикации, че няма да пристъпи към увеличаване на външния държавен дълг. "В момента сме в състояние да посрещнем тежките кризи без да увеличаваме дълга, като намалим дефицита с 0,3% и като успеем напълно да финансираме всички системи, които имат нужда от финансиране до края на годината", отбеляза финансовият министър Асен Василев, но с уговорката, че това е предвидено в проекта на актуализация на бюджета на служебния кабинет. От друга страна, партиите в парламента дават заявки, че ще направят сериозно количество промени спрямо варианта, разработен от Василев и екипа му.
В същото време външните задължения на Централната банка са 829.7 млн. евро. Те се понижават с 19.1 млн. евро спрямо края на юни 2020 година.
Външният дълг на банките и фондовете на паричния пазар са 4.20 млрд. евро и се увеличават с 37.1 млн. евро на годишна база.
Вътрешнофирменото кредитиране е в размер на 14.12 млрд. евро в края на юни 2021 г., което е с 400.4 млн. евро (2.9%) повече в сравнение с края на юни 2020 г. То е с най-значителен дял в структурата на външния дълг – 36 процента.
