Среднопретегленият лихвен процент по новите срочни депозити за домакинствата и бизнеса за пръв път премина на отрицателна територия. Това се е случило през юни, когато понижението му достига -0.05%, показват данните публикувани от Министерството на финансите на 8 септември. Възвръщаемостта по срочните депозити на бизнеса е спаднала до равнище от -0.25%, докато доходността по тези на домакинствата се е движила близо до историческия си минимум от 0.08 процента.
Логично е, отрицателната доходност по депозитите, за която допринасят инфлацията и растящите такси, да следва знаците от финансовите среди, че влоговите продукти вече не са основен фокус. Тази тенденция започна с изчезването на авансовите депозити и т. нар. нарастващи депозити. Своеобразната комбинация бе през тази година, когато някои банки обявиха политика за прекратяване и на срочните депозити. Като алтернатива на клиентите вече се предлагат спестовни планове или спестовни сметки, а срочни влогове с изтекъл матуритет се преоформят в разплащателни сметки.
Банките предприеха този ход заради обстоятелството, че те са длъжни да плащат отрицателна лихва от 0.7% върху размера на резервите си, които държат в БНБ. Равнището на лихвата по свръхрезервите на свой ред се определя от лихвената политика на Европейската централна банка. Политиката на ниски лихви бе въведена от ЕЦБ след финансовата криза през 2008 г. и краха на "Лиман брадърс". Мащабът й обаче се увеличи след приемането на програмата ЕЦБ за закупуване на активи, която предостави допълнително парично стимулиране по време, когато лихвените проценти нямаше как да бъдат намалявани повече.
Логично, всичко това води до промени в структурата на депозитите. Според данните на БНБ за второто тримесечие на 2021 г. депозитите до 10 000 лв. намаляват, като най-съществено е намалението в подгрупата на сумите до 5 000 лева. През второто тримесечие те дори се стопяват с почти 115 000 броя, а в стойностно изражение с почти 140 млн. лева. Финансовите анализатори отчитат, че макар и да се определят като малки депозити, те съставляват над три четвърти от всички депозити на домакинствата в банковата система и малко над 8% като сума .За цялата банкова система депозитите на домакинствата са намалели с почти 95 000 броя.
Като основни причини за тези структурни промени в депозитната маса се посочват именно нарастващата инфлация, ниските доходи, безработицата, свръхниските лихви, нарастващите такси, окрупняването на влоговете, намирането на алтернативи за инвестиции и повишеното потребление.
