На днешния ден можем да си спомним за Димитър Панайотов Греков – български политик и юрист, деец на Консервативната и Народнолибералната партия, десетият министър-председател на Княжество България – от 19 януари до 1 октомври 1899 година.
Димитър Греков е роден на 2 септември 1847 година в Болград, Бесарабия, в семейството на заможния търговец Панайот Греков. Завършва Болградската гимназия през 1868 година с нейния първи випуск, а през 1875-а – право в Екс ан Прованс, Франция със стипендия от гимназията. Той полага втори изпит за докторантура – сертификат от Академията на Екс, Юридическия факултет по въздухоплаване. След връщането си в Румъния Греков е адвокат и съдебен служител в Браила – член на Браилския съд, и участва в дейността на Българското централно благотворително общество.
След Освобождението на България от османско владичество Греков се установява в София, където става председател на областния съд (1878 г.), а за няколко месеца през 1879 година е и първият председател на българския Върховен съд. Греков е депутат в Учредителното събрание в Търново (10 февруари 1879 – 16 април 1879 г.), където се присъединява към Консервативната партия. След това участва в правителството на Тодор Бурмов като министър на правосъдието и първото правителство на епископ Климент като министър на правосъдието и управляващ Министерството на вътрешните работи (1879 – 1880 г.).
Димитър Греков подкрепя преврата от 1881 година и става подпредседател на Държавния съвет – висша държавна институция в периода на Режима на пълномощията (1881 – 1882 г.) и е министър на правосъдието в правителството на Леонид Соболев (1882 – 1883 г.).
Греков е председател на ІІІ Обикновено народно събрание (1883 г.). През 1881 година става дописен, а през 1884-а – редовен член на Българското книжовно дружество, днес Българска академия на науките.
След Съединението на Източна Румелия с Княжество България Греков е натоварен от княз Батенберг с дипломатическа мисия до сръбския крал Милан, която така и не се осъществява. През 1886 г. е дипломатически представител в Цариград.
По време на кризата след абдикацията на княз Александър I Батенберг през 1886 година Греков се присъединява към Народнолибералната партия. Той участва в делегацията, водила преговорите за заемане на българския трон от Фердинанд Сакс-Кобург-Гота (заедно с д-р Константин Стоилов и Константин Хаджикалчев). Между 1890 и 1894 година Греков участва в правителството на Стефан Стамболов – от 2 ноември 1890 до 19 май 1894 г. е министър на външните работи, а от 20 септември 1891 до 13 февруари 1892 г. и управляващ Министерството на правосъдието.
След убийството на Стамболов през 1895 г. е лидер на стамболовистите, който пост заема до 1897 година. След това Греков подава оставка, напуска и самата партия и се отдава на адвокатска дейност.
Поради близките му контакти с двореца през януари 1899 г. княз Фердинанд му възлага формирането на правителство, в което останалите министри са от Либералната партия (радослависти). Греков полага усилия да вкара в управлението своите бивши съмишленици – стамболовистите, което среща силен отпор от радославистите. На 1 октомври 1899 г. е принуден да подаде оставка. Веднага след това отново става лидер на Народнолибералната партия, който пост заема до неочакваната си смърт през 1901 година.
