Кофти новина от Варна. Всички общински дружества в морската ни столица са на загуба. Единственото изключение е предприятието "Обреди", което притежава всички гробища в града. Портфолиото му обхваща, разбира се, и сватбите, но понеже бракът е вече в историята, печалбата идва главно от погребенията. Затова и слоганът на дружеството звучи леко неадекватно: "Общинска фирма “Обреди” ЕООД – Варна е в услуга на гражданите в най-щастливите и най-тъжни за тях моменти".
Предполагам навсякъде в страната е същото, защото дереджето на София си го знаем…
В последния работен ден на поредния сбъркан парламент, от здравното министерство също възвестиха, че положението е кофти.
Продължителността на българския живот продължавала да е най-малката в Евросъюза, а детската смъртност – сред най-високите.
Пациентите доплащат от джоба си почти половината от стойността на оказаната им медицинска помощ, защото по брой на медицинските сестри също сме били на европейското дъно.
Инак – по количество ваксини на глава от населението сме на европейския Джомолунгма, но по количество на желаещи да се ваксинират все така стремглаво потъваме към единайстия километър на Марианската падина.
Затова се чудим как да разчетем финалния отчет на служебния премиер Стефан Янев, според когото "резултатите от работата на министрите му са видими за всички българи". То вярно, че след двете петилетки ускорено европейско развитие на България батакът е пълен и авгиевите обори на властта нямат изриване. От друга страна обаче при подреждането точно на такъв парламентарен пъзел, колкото и миниатюрни да бяха тия пасти обори, пак щяха да си останат неизрнати.
Където бутнеш, все вони на кражби и шуробаджанащина, но промяната взе да прелива в статуквото. Затова изчегъртването яко зацикли, електоратът е на път да си остане с виртуална порция прозрачност и отчетност, а "актуализираните" пенсионери все по-слисано започват да гледат галопирането на цените.
Иначе Янев е прав за показването на "недъзите в съществуващи практики по отношение на изразходване на обществени средства", което си го знаехме. С чиста съвест обаче вече можем да добавим, че пладнешкият грабеж отдавна е надскочил теоретико-практическото равнище, вече гони идейно-концептуалните върхове и в най-скоро време ще обхване безалтернативно институционалните висини. Затова след последното заседание на комисията "Магнитски", нейната председателка Надежда Йорданова обобщи резултата от работата й така: "Виждаме как прокуратурата изпира Делян Пеевски – тя не вижда в дейността му никакъв проблем. Големият брой прекратени преписки за Пеевски трябва по-скоро да ни тревожат, отколкото да ни радват!"
Е, може някъде и да е така, но пък у нас е иначе – въпрос на гледна точка. Хората на Гешев пратили хабер на депутатите, че по общо 13 преписки не намерили данни за престъпление и ги прекратили без да образуват досъдебни производства. Че какво са 13 преписки при стотиците хиляди други, по които по време на прехода "прикриватурата" си остави не само ръцете, но и акъла? Обръщайки – къде неволно, къде съвсем умишлено – правосъдието в траурна дейност, резултатите от която са не просто видими, ами очевадни за всички българи? Защото, както сочи отчетът на местната власт във Варна, от нея и дори в най-лошите времена се печели доволно.