С пълно мнозинство (без „Възраждане”) парламентът отмени над 20-годишната забрана граждани да купуват директно от БНБ държавни ценни книжа. Реално първичната продажба ще започне след 15 месеца, като дотогава Министерство на финансите трябва да изгради платформа за пласирането им. Възможност за реализация на емисии ще има и през Българска фондова борса, където пък първичните дилъри ще са длъжни да поддържат котировки за покупка и продажба, осигурявайки ликвидност във всеки един момент. Така че, ако си купите 10-годишни книжа днес, да можете да ги продадете след седмица, а не да чакате падежа им след години.
„Този закон не дава индулгенция на държавата да продава колкото се може повече дълг (аз съм против задлъжняването на страната), а да има повече прозрачност и конкуренция на пазара. Така че не само банки да получават лихва, а и граждани”, обясни опозиционният депутат и финансист Владислав Панев.
Защо това е важно?
Десетки милиарди на хората стоят по банките на нулева или съвсем минимална лихва. Тези пари са брутално изяждани от инфлацията. Най-популярната алтернатива за инвестиции са недвижимите имоти, които отбелязват рекорден растеж, като в същото време ги правят недостъпни за много семейства.
Нулевите лихви и неатрактивността на спестяванията карат хората да харчат парите си, което налива още бензин в инфлацията. Ръстът на цените може да бъде укротен, ако вместо към потребителски стоки, парите на хората отиват за спестявания, дори само в ДЦК на 3-4% доходност.
Чуждият опит показва, че през търговията с ДЦК на фондовата борса се повишава значително финансовата култура на гражданите и голяма част от тях след това инвестират и в други инструменти – акции и облигации.
Масовата продажба на държавни ценни книжа директно на граждани беше прекратена от 20 юли 2005 г. по решение на Министерството на финансите. От тази дата държавата преустанови изцяло емитирането и продажбата на ДЦК, предназначени специално за индивидуални инвеститори (местни и чуждестранни физически лица).
Важно е да се направи разграничението, че до 20 юли 2005-та гражданите можеха да купуват специални спестовни ДЦК през БНБ и определени банки. След това тази програма беше прекратена. Което обаче не означава, че физически лица нямат право да притежават ДЦК. Те можеха да ги придобиват чрез банки и инвестиционни посредници на първичния или
вторичния пазар, но не чрез стария режим на директна продажба на спестовни облигации.
Проучване на „Банкеръ” показа, че сравнено със съседните държави лихвите ни до около 4% са доста добри при почти нулев риск. Доходността на 10-годишните държавни облигации (стандартният пазарен бенчмарк), към началото на юли 2026 г. в Румъния е 6.77%, в Сърбия – около 5.2 –5.5% (в зависимост от емисията и пазара), в Гърция – 3.56%, в Турция – около 30.80 процента.
Това показва ясно различните нива на риск, които пазарът оценява. За Гърция лихвата е ниска, защото тя вече се финансира почти на нивата на други страни от еврозоната. В Сърбия има по-висока доходност поради валутен и кредитен риск. Румъния държи една от най-високите доходности в ЕС, отразяваща високия бюджетен дефицит и по-големия риск.
Турция има много висока доходност вследствие на високата инфлация, лихвените проценти и валутния риск. Тук възниква въпросът: „Може ли българин да инвестира например в турски ДЦК, за да направи 10 пъти по-висока доходност от тази, която му предлага българският пазар?”
Оказва се, че български гражданин може да купи държавни ценни книжа на Турция. По принцип страната не налага ограничения върху чуждестранните физически лица, които желаят да инвестират в турски държавни облигации. Чуждестранните инвеститори могат свободно да купуват и продават държавни ценни книжа чрез лицензиран турски инвестиционен посредник или банка. Най-често това става чрез откриване на инвестиционна сметка в турска банка или
инвестиционен посредник, чрез международен брокер, който има достъп до турския пазар или чрез покупка на турски еврооблигации (обикновено деноминирани в USD или EUR), ако брокерът ги предлага. Рискът обаче е коренно различен от българския. Има валутен риск – ако облигацията е в турски лири, обезценяването на лирата може да изтрие голяма част от доходността. Има и лихвен риск – при повишение на лихвите цената на облигациите пада. Има и държавен риск – макар Турция да обслужва дълга си, кредитният ѝ риск е по-висок от този на държави като Германия или България.
Не е зле да промерите и ка се облагат лихвените плащания и капиталовите печалби в южната ни съседка и дали се прилага спогодбата за избягване на двойното данъчно облагане между България и Турция.
Ако целта ви е инвестиция за по-висока доходност, често по-практичен вариант е покупката на турски държавни еврооблигации, тъй като избягвате риска от обезценяване на турската лира, макар да остава кредитният риск на държавата.
Все пак брокерите съветват да се залага на сигурното – на български ДЦК, въпреки чувствително по-ниската доходност.
