Крайният резултат от обсъждането на санкциите на САЩ по закона "Магнитски" срещу бившия депутат от ДПС Делян Пеевски ( ДПС е част от групата на Алианса на либералите и демократите за Европа (АЛДЕ) в европарламента), бизнесмена Васил Божков и бившия заместник-шеф на Националното бюро за контрол на СРС Илко Желязков в европейския парламент ни припомни една култова реплика от прекрасния филм "Куче в чекмедже", изречена от малкия актьор Веселин Прахов: татко ще ми купи колело, ама друг път!
Както е известно на пленарната сесия на Европейския парламент в сряда (15 септември), Комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи (LIBE) пожела представители на Европейската комисия да отговорят на въпроси, свързани с наложените санкции и най-вече как те се отразяват върху оценката за досегашните действия на ЕК по отношение борбата с корупцията. Еврокомисията трябваше да обясни поведението си спрямо ситуацията в България, в светлината на доклада по закона "Магнитски" и сигналите за проблемите с демокрацията, принципите на правовата държава и основните права в България.
За наше огромно съжаление в отговора на еврокомисаря по вътрешните работи в ЕК Илва Йохансон по поставените въпроси откриваме същия смисъл, какъвто съдържа онази прочута реплика. Ще оценяваме санкциите по закона "Магнитски" на Делян Пеевски, ама някой друг път, вкратце гласеше отговора на Йохансон. Ако разчитаме правилно казаното от еврокомисарката, тази оценка трябва да бъде дадена в Доклада за състоянието на върховенството на правото в ЕС през 2021 г., който ще види бял свят догодина.
Еврокомисарят по вътрешните работи Илва Йохансон бе "щракната" как спокойно си плете, докато евродепутатите се палеха по време на дискусиите за глобалната стратегия на ЕС по отношение на пандемията и ваксинацията в Европарламента. Документираното събитие няма нищо общо с днешната ни тема, но по принцип е безкрайно показателно за… каквото се сети човек.
За разлика от Йохансон, хлапето от българската филмова класика "Куче в чекмедже" обаче имаше отговор на логичния въпрос защо не сега, а друг път баща му ще му купи колело. Сега няма пари, обясни то.
Представителят на Европейската комисия така и не каза какво пречи да чуем оценката сега. Какво липсва на Европейската комисия и на Европейския парламент да ни купят онова колело, което ще яхнем и като натиснем яко педалите, ще избягаме далеч от българската корупция? Защо се отлага този дългоочакван подарък от страна на ЕК, която съдейки по думите на председателя й Урсула фон дер Лайен има един единствен топ приоритет – борбата с корупцията?!
Нечутите отговори на тези въпроси са кодирани в питането на Хуан Лопес Агилар, председател на Комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи на Европейския парламент (LIBE), което инициира заседанието:
1. Как Комисията възприема факта, че държава извън ЕС, която се счита за съюзник, предприема действия срещу корупцията в държава членка? По какъв начин това променя оценката на Комисията за сегашния ѝ подход, и по-специално оценката на досегашните ѝ действия по този въпрос?
2. Какви действия предвижда Комисията за стабилен подход към корупцията на държавно равнище? Ще бъде ли Комисията по-активна при сигнализирането и предприемането на действия по отношение на корупцията и заплахите за принципите на правовата държава в държавите членки? По-специално, тъй като Комисията вече не публикува доклади за борба с корупцията, ще засили ли тя строгостта на мониторинга на корупцията и ще изготви ли заключения и ще включи ли препоръки в докладите си относно принципите на правовата държава?
Тези фундаментални въпроси разкриват всъщност степента на безхаберието, с което ЕК се е отнесла към санкциите и въобще към проблемите в България, свързани с борбата с корупцията. Един от тях например е защитата на обикновени граждани и служители във различни ведомства, които се осмеляват да сигнализират за корупционни практики. За запазване на самоличността им в анонимност самият Европейски парламент и Съвета на ЕС са гласували и приели Директива (ЕС) 2019/1937 от 23 октомври 2019 г. относно защита на лицата, които подават сигнали за нарушения на правото на Съюза (т.нар. Whistleblowers Directive). В нея са предвидени конкретни минимални стандарти на защита на лицата, подаващи сигнали, които трябва да бъдат въведени от всички държави членки, включително и от България. Това обаче досега не се е случило и както е тръгнало – май скоро няма и да се случи. Крайният срок за привеждане на българското законодателство в съответствие с Директивата е декември 2021 г., а политическият хаос у нас сякаш тепърва започва…
Проблемът с привеждането на българските закони в съответствие с европейските обаче сякаш не интересува ЕК. И по тази причина почти във всеки доклад на еврокомисията за върховенството на закона в България бъка от клишета. Каквото по същество представлява и коментара на еврокомисарката Йохансон за ситуацията в страната ни: България бележи прогрес, но трябва да превърне думите и обещанията в дела…
Безхаберието и липсата на реакция от страна на ЕК, както и чиновническия подход в докладите са направили впечатление не само на шефа на комисията LIBE Хуан Лопес Агилар. От 1 септември в секцията "Парламентарни въпроси" в сайта на Европейския парламент е публикуван следния въпрос от нашенеца Петър Витанов, относно Доклада за върховенството на закона в България за 2021 година. Ето какво пита той:
1. Каква е стойността на тези доклади, които се ограничават да възпроизвеждат статистически данни и клишета, без да включват показатели за оценка на напредъка или същински корективни механизми?
2. Обмисляла ли е Комисията да преразгледа своята методология, за да включи ясни специфични за всяка държава препоръки в следващи доклади?
Заседанието на европарламента по повод санкциите по закона "Магнитски" за тримата българи дава ясен отговор и на поставените от Петър Витанов въпроси. ЕК очевидно е проспала не само реакцията на САЩ по повод Пеевски, Божков, Желязков, но и сигналите за чекмеджето на Бойко Борисов и корупцията по високите етажи на властта у нас. И не случайно с половин уста комисарят по вътрешните работи в ЕК Илва Йохансон призна, че щом корупцията надскача върховенството на закона, значи работата на европейските представители в България не е била свършена.
Тя дори не е започвала, ако съдим по изявлението на зеленият евродепутат Даниел Фройнд след заседанието. Той е бил уведомен от български правителствени служители, че са искали техническа помощ от Брюксел по отношение на борбата с корупцията, но тя не им била предоставена…
Ясно. Значи ще борим корупцията, но друг път…
