В четвъртък (23 септември) България получи от Брюксел едно предупредително писмо и три мотивирани становища за допуснати нарушения при спазване на европейското законодателство. Според общностното право, мотивираното становище е втора фаза на наказателната процедура, след което – ако до два месеца не рапортуваме, че сме предприели необходимите мерки или Брюксел не ги одобри – Еврокомисията има право да ни съди и осъди. Първият етап на наказателната процедура е предупредителното писмо, като срокът за удовлетворителна реакция също е двумесечен.
Никак не звучи патриотично, но за 30 години дори дебели талпи от варен бук щяха да проумеят, че следствените, обвиняемите и подсъдимите по наказателни дела имат право да знаят за какво са погнати, имат право на адвокат във всички етапи на производството и имат право да безплатен защитник, ако нямат възможност да си наемат платен “такъв”.
В случая нарушението е, че парламентът и правителството не са гарантирали правилното транспониране на евронормативите за правото на информация по наказателни дела. И по-специално – една директива от 2012 г., гарантираща тези права на всички, които са подложени на наказателни преследвания. А най-унизителното е, че България е длъжна да гарантира спазването на тези права от… средата на миналия век, когато сме подписали и ратифицирали Всеобщата декларация на ООН за правата на човека и основните свободи. Или преди 30 години, когато ратифицирахме със закон Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи.
Във второто мотивирано становище Европейската комисия призовава България да предоставя
информация за предварителните си оценки на рисковете от наводнения
и при необходимост – да ги обновява.
Третото мотивирано становище също е посветено на страховито “брадясал” проблем. Става дума за това, че държавата търпи българските производители на минерална и изворна вода да не спазват едно основно европейско правило: на всеки етикет ясно и еднозначно да е посочено името на извора и на пазара да се пуска вода от един извор, разфасована в бутилки с различни етикети.
Колкото до предупредителното писмо, съдържанието му “уведомява” българската държава, че все още не е започнала да издава новия вид разрешителни за пребиваване на граждани от страни извън ЕС.
Целта на това изискване е да се уеднаквят процедурите и документацията в Общността спрямо гражданите от трети държави, въведени през 2017 г. с цел предотвратяване на фалшификации. Казано накратко – новите разрешителни имат подобрена сигурност, основаваща се на биометричните данни, а държавите членки на ЕС са поели ангажимента за въвеждането им от 10 юли 2020-а. Така че България усърдно се размотава вече година и два месеца…
Целофанът Му се размириса!
Помним нали? В началото на 2003 г. тогавашният главен секретар на МВР ген. Бойко Борисов публично обеща, че няма да влиза в голямата политика, защото българският й вариант бил лайно в целофан.
Две години по-късно той забрави за тази своя декларация, стана за малко кмет на София и за дълго – министър-председател на България.
Съвсем логично, през всичките тези 16 г. в голямата политика, Той
така и не отвори приказка за това как се чувства насред целофана.
И, ако се чувства добре – какво точно е направил, че въздухът във вътрешността да е свеж като пролетен алпийски ветрец.
Е, от една година насам истината по въпроса лъсва и с помощта на побратимите в Брюксел. В края на август ЕК огласи годишния си доклад за прилагането на европейското право и посочи България като първенец по нарушения за 2020-а: 41 нови наказателни процедури, 78 неприключени наказателни процедури, 100 регистрирани нови жалби срещу България.
Най-много (10 бр.) са
процедурите в сектор “Мобилност и транспорт”,
на второ място – с по 7 наказателни процедури – са секторите “Околна среда” и “Енергетика”, на трето място – с 4 процедури – е сектор “Вътрешен пазар, промишленост, предприемачество и МСП (малки и средни предприятия)”.
Златната среда е окупирана – с по 3 процедури – от традиционно проблемните сектори “Правосъдие, основни права и гражданство”, “Здравеопазване и безопасност на храните”, “Миграция и вътрешни работи”.
А на опашката – с по една-две процедури – са сегментите “Финансовата стабилност на страната се окичи с две наказателни процедури, а с по една процедура – секторите “Трудова заетост, социални въпроси и приобщаване” и “Съобщителни мрежи, съдържание и технологии”.
С незначителни размествания,
“висящите” 78 наказателни процедури очертават същата картинка.
На първо място е сектор “Околна среда” – с 18 продължаващи процедури, на второ място е “Транспорт” – с 14 процедури, на трето място – с 11 процедури – вътрешният пазар и злощастните малки и средни предприятия, на четвърто място – с по 9 процедури – са секторите “Енергетика”, “Правосъдие” и “Миграция”.
Какво би могло да ни се случи в най-скоро време? Казано вкратце – да си платим масрафа така, че през следващите няколко години нито един лидер на управляваща партия да не посмее да се прави на тарикат: през 2019 г. България бе глобена със 77 млн. евро заради произвол в сектор “Енергетика”.
Ами, ако същата съдба ни споходи по още 15-20 процедури, изпратени за окончателна “благословия” в Съда на Европейския съюз в Люксембург?
