Българската държава упорито отказва да оповести цялото съдържание на решението по арбитражното дело с Държавния резервен фонд на Султаната на Оман, докато твърди, че няма какво да крие по него.
Три поредни правителства мълчат. Мълчанието им е придружено с откази на финансовото министерство да разсее публично подозренията за тайна договорка с втория по големина акционер в Корпоративна търговска банка. А настоятелните питания към него са от страна на Адвокатската кантора "Менко Менков и съдружници". Последният опит на кантората за пълен достъп до крайния акт по приключилия спор пред Международния център за разрешаване на инвестиционни спорове във Вашингтон (ІСЅІD) непрестанно удрят на камък.
Да напомним, че искането е отправено във връзка с позицията на България по заведеното срещу нея
дело за фалита на КТБ в Европейския съд по правата на човека.
Искането от началото на август на адвокат Менков до предишния служебен министър Асен Василев е мотивирано именно със становището на държавата по заведеното дело в Страсбург. В него процесуалните представители на България се позовават на изхода от арбитражния спор във Вашингтон. Правят го, за да обосноват възраженията си срещу допустимостта и основателността на жалбата пред съд в Страсбург, без обаче да приложат пълния текст на арбитражното решение в нарушение на основните принципи на доказателствената тежест.
Отговорът на финансовото министерство, подписан от Асен Василев, гласи
че непубликуваните на сайта на ІСЅІD документи са конфиденциални
и поради тази причина не може да бъдат предоставени.
В последващо писмо адвокатите на КТБ посочват, че Конвенцията за уреждане на инвестиционни спорове между държави и граждани на други държави, по която работи арбитражът във Вашингтон, действително му забранява да публикува решения по делата без съгласие на двете страни.
Съгласно процедурните правила на ІСЅІD пък всички арбитражни решения са публични и се публикуват в цялост, освен ако страните откажат това. Тогава се публикуват само цитати от правните мотиви [A11] , както стана с решението по делото с Оманския фонд.
От публикуваните цитати става ясно, че арбитражът е разгледал единствено въпроса за разходите по делото. Става ясно, че страните са информирали арбитража, че са постигнали съгласие да прекратят делото [A12] пред ICSID. Освен това, арбитражният съд отбелязва, че в случая „няма победител и няма губещ“.[A13]
В тази връзка са зададени две групи въпроси.
Първата е
какъв е отговорът на България по запитването на ІСЅІD
за публикуване на решението в цялост. И още, ако България е изпратила отказ, кои са причините за него.
Втората е
има ли съглашение между държавата и Оманския фонд
част от решението да се пази в тайна. И ако няма такова съглашение, кое спира властите да го предоставят в цялост.
Подчертано е, че дори при наличие на откази за цялостно публикуване на решението, задължението за конфиденциалност обвързва секретариата на арбитражната институция, но не и страните.
Изводът е, че
заинтересованите страни могат да публикуват пълния текст,
дори ако са отказали това пред ІСЅІD.
Следва нов отговор, този път подписан от новия служебен финансов министър Валери Белчев. В него на адв. Менков е посочено отново, че решението по делото е конфиденциално с изключение на публикувана част, и "обстоятелството, че вашият клиент е завел дело срещу Република България пред ЕСПЧ, не му дава правно основание да отправя искания към различни институции за предоставяне на документи, свързани с арбитражното дело, нито създава задължение за тях да ги предоставят".
Призната е обаче процесуалната възможност
пълният текст на арбитражното решение да бъде предоставена по делото в Страсбург.
Първата хипотеза е това да стане доброволно, ако в защитата си пред ЕСПЧ държавата се позовава на фактически констатации от конфиденциалната му част, което българската държава отказва да направи.
Втората хипотеза е съдът да задължи българската страна да предостави информацията за това по искане на жалбоподателя.
В средата на юни "БАНКЕРЪ" изпрати запитване до финансовото министерство относно арбитражното дело по реда на Закона за достъп до обществена информация. Зададохме следните въпроси:
– Как е приключил арбитражният спор – с решение по същество или въз основа утвърдено в хода на производството споразумение/спогодба?
– Присъдено ли е в полза на ищеца обезщетение, какъв е неговият размер, както и този на разноските?
– Позовали ли са се страните или някоя от тях на процедурните правила на арбитражната институция за недопускане публикуването на присъденото или постигнатото чрез споразумение обезщетение, в случай на липса на съгласие за публикуване на решението?
Позовахме се и на довода, че в ролята си на данъкоплатци
българските граждани заслужават да научат размера на евентуално обезщетение
по арбитражния спор, доколкото може да се предполага че за изплащането му следва да бъде ангажиран публичен ресурс.
Заявлението ни беше уважено, като беше предоставен достъп до "наличната в Министерството на финансите информация". С нея беше потвърдена официалната позиция на държавата, че "след подаването на втората писмена защита на българската страна по съществото на спора през месец декември 2018 г. Държавният резервен фонд на Султаната Оман се отказа от предявените арбитражни искове без право да ги предяви отново". Както и че "в съответствие с направения отказ от искове арбитражният трибунал постанови решение, с което отхвърли исковете в тяхната цялост като неоснователни и осъди ищеца да заплати на България направените по делото разноски".
"България не е сключвала споразумение за заплащане на обезщетение,
нито е плащала обезщетение по делото или разноски в полза на ищеца. България не е сключвала с Държавният резервен фонд на Султаната Оман споразумение за конфиденциалност по арбитражното дело.
По отношение на конфиденциалността се прилагат общите правила на Конвенцията за уреждане на инвестиционни спорове между държави и граждани на други държави (Вашингтонска конвенция) и на ІСЅІD. Информация за арбитражното дело се съдържа на официалния сайт на ІСЅІD и на официалния сайт на Министерството на финансите", се казва в отговора на заявлението ни по ЗДОИ.
Въпросът е има ли във всичко това новина извън тази, че
държавата ни не желае да разкрие цялото съдържание на решението,
поради което съмненията в искреността й остават.
Самият Цветан Василев заяви неотдавна пред "БАНКЕРЪ", че скрита сделка за обезщетение в полза на Оманския фонд със сигурност има, но е по-вероятно тя да не е част от арбитражното решение, а да е реализирана по заобиколен начин, включително с участие на трети лица, които вероятно са изпълнили ангажиментите, поети от България , за да „оттегли“ Оманският фонд своя иск.
Дъщерята на банкера Радосвета Василева пък излезе преди това със серия публикации по темата, в които упрекна българските власти, че водят "мacoвa ĸaмпaния зa дезинформация", в ĸoятo твърдят че са cпeчeлили дeлoтo в синхрон с "полуистината" на наетата от тях американска кантора.[A15]
"Мoжe дa имa мнoгo пpичини, пopaди ĸoитo cтpaнитe в cпopa мoжe дa иcĸaт дa ce cпopaзyмeят. Πo-мaлĸoтo днec мoжe дa бъдe пo-дoбpo oт пoвeчe yтpe, ocoбeнo aĸo ответникът сe cъглacи дa плaти пo-бъpзo или дa вĸлючи дoпълнитeлни ycлyги ĸaтo чacт oт cпopaзyмeниeтo зa ypeждaнe. Koгaтo арбитражният съд оформя cпopaзyмeниeтo като решение, тoй нe дискутира правни аргументи по същество, ĸoeтo е иcĸaло бългapcĸoтo пpaвитeлcтвo. Ocвeн тoвa, ĸaĸтo e oбяcнeнo в cлeдвaщия paздeл, пpaвитeлcтвoтo нa Бългapия paзчитa нa фaĸтa, чe гpaждaнитe нямaт oпит в apбитpaжa нa ІСЅІD, зa дa си пpeдcтaвят тoзи peзyлтaт ĸaтo пoбeдa. Ho нaиcтинa ли e така? ", написа в личния си блог Радосвета Василев.
Според нея няма вариант Оманският фонд да се е отказал от инвестицията си и е най-вероятно компенсиран при управлението на ГЕРБ с десетки милиони за погрома над КТБ. Оманският фонд, който държеше над 30% от акциите в КТБ, заяви че ще съди държавата още в първия месец след поставянето на банката под особен надзор, тъй като не му беше позволено да участва във възстановяването й чрез увеличаване на капитала.
Фондът три пъти иска среща с ръководството на БНБ, но тя му беше отказана. По-късно оманците предложиха и оздравителен план чрез консорциум с австрийският фонд ЕПИК и фондът "Джемкорп", но държавата осуети и тази възможност с отказа си да се включи с финансова подкрепа.
