Случващото се с кокаиновия крал Евелин Банев-Брендо придоби характер на грозна гавра с българските, италианските, румънските спецслужби, с Европол и Интерпол, със съдилищата в трите държави членки на ЕС. В началото на септември Националната полиция на Украйна съобщи за ареста на Брендо в Киев и всички взеха да залагат къде ще бъде екстрадиран, за да излежи присъдата си – в Италия, Румъния или България. В началото на октомври стана известно, че Брендо е освободен и, ако не се случи някакво чудо, няма да излежи нито една от присъдите си. Така че днес въпросът за 1 милион долара е "Коя е онази чутовна сила, която прави Брендо по-голям от правосъдието както в трите държави членки на ЕС по отделно, така и в Европейския съюз като цяло?"
Малко предистория. На 16 юни 1994 г., Европейският съюз и Украйна подписват Споразумение за партньорство и сътрудничество, в което са очертани приоритентите насоки за реформиране на украинското законодателство и сътрудничеството в областта на правосъдието и вътрешните работи.
На 16 септември 2014 г. Европейският парламент ратифицира Споразумението за асоцииране между Украйна и ЕС, което влиза в сила на 1 ноември с. г. и до ден днеше работи безотказво.
Две години по-късно – през 2016-а, Европарламентът отчита, че са налице очевидни потребности за задълбочаване на оперативното сътрудничество на Европол с Киев, защото
бившата съветска република вече е ключов партньор на ЕС
в рамките на Източното партньорство. За целта е подписано специално Споразумение за оперативно и стратегическо сътрудничество между Украйна и Европол. Върхът в оперативната съвместна дейност е изкачен в началото на 2021 г., когато няколко държави членки на ЕС и Украйна провеждат спецоперация срещу кибепрестъпността и разбиват мрежата, реализирала най-опасния до момента хакерски софтуер в света – "Емотет".
И след всичко това, украинците изведнъж отказват да екстрадират Брендо, показвайки кукиш на България, Италия и Румъния.
Тайната е заровена в мотивите на Апелативния съд в Киев: лицето Евелин Банев е с украинско гражданство, а конституцията, материалните и процесуални закони на Украйна не позволяват собствени граждани да бъдат предавани на чужда държава за престъпления, извършени извън Украйна, както и за изтърпяване на присъда, постановена от чуждестранно съдилище.Толкоз!
Оказва се, че докато е чакал влизането на някоя от трите си присъди в сила, Брендо съвсем предвидливо е изчел от кора до кора законодателството на бъдещата си родина и
още на 16 декември 2015 г. е получил украински паспорт
от Държавната миграционна служба в Житомирска област.
Според чл. 2 от Закона за гражданството на Украйна, на територията на държавата е приложим принципът на единното гражданство – ако гражданин на Украйна е придобил гражданство на друга държава или държави, в правоотношенията с Украйна той се признава само като неин гражданин. Ако чужденец е придобил гражданство на Украйна, то в правоотношения с Украйна той се признава само като гражданин на Украйна.
С други думи, за да получи човек украински паспорт, той трябва да е гражданин само и единствено на Украйна. И то не на думи, а на дело и по документи. Според чл. 4 от Закона за гражданството на Украйна, чужденците, които са подали искане за прекратяване на чуждестранно гражданство, трябва да представят документ, издаден от упълномощения орган на съответната държава, до упълномощения орган на Украйна в рамките на две години от регистрацията им като граждани на Украйна. Ако тези чужденци обаче по независещи от тях причини не могат да получат заветния документ,
те минават само с подадена декларация за отказ от чуждо гражданство.
Както навярно е направил и Брендо през далечната 2015 година…
Струва си да подчертаем, че Банев е започнал процедурата по придобиване на украинско гражданство в сравнително спокойно за него време. В Италия той е осъден за наркотрафик през 2013 г., но обжалва. През 2015 г. Върховният касационен съд на Апенините отменя присъдата му и я праща в Апелативен съд – Милано. Решението означава, че през 2015 г. Брендо е със статут на неосъждан в Италия и няма от какво да се притеснява. Окончателната му присъда е постановено чак през септември 2017 година.
По същото време, в България върви делото за пране на пари от наркотрафик. Реално, то е започнало през 2010 г., но… приключи едва през лятото на 2018 г., когато Върховният касационен съд (ВКС) произнесе окончателната присъда – 6 години затвор. Така че през 2015 г. българското съдебно минало на Брендо също е чисто.
До лятото на 2017 г., когато последната съдебна инстанция в северната ни съседка праща Брендо за 10 години зад решетките, според действащото законодателство на Румъния Евелин Банев също е чист и неопетнен като момина сълза.
Излиза, че още през 2015 г. Брендо е знаел как ще завършат процесите срещу него в Италия, България и Румъния, бил е наясно къде какви са опциите за екстрадирането му и си е
осигурил свободата, залагайки на украинския паспорт.
Струва си да се отбележи, че в цялата дандания, съпровождаща исканията за екстрадицията на Евелин Банев от Украйна, някак липсва мощния глас на световния лидер в борбата с международния трафик на дрога – американската Агенция за борба с наркотиците (ДЕА). Наистина е странно, защото, ако има световна сила, пред която Украйна пада ничком, това е САЩ. Заради финансирането на армията и спонсорирането на държавните институции, включително и на Националната полиция.
Големият бял брат и ДЕА обаче си мълчат за Брендо. Защо ли?
