"Това ще е висш пилотаж от правна страна, за да се случи този законопроект." Репликата прозвуча в края на последния парламентарен мандат, когато служебният кабинет раздаде на депутатите от временната комисия "Магнитски" проектотекстове за отиграване на санкциите по едноименния глобален американски закон. А работната група, в която бяха включени експерти на двете "ресорни" министерства – правосъдното и финансовото – предложи бъдещия нормативен акт да се казва Закон за защита на извънтериториалните последици от санкционното законодателство на трети страни.
От народните представители се очакваха становища и предложения, но въпреки настойчивите покани на тогавашния правосъден министър Янаки Стоилов и заместника му Иван Демерджиев (днес титулярен шеф на ведомството), къд днешна дата резултатите са нулеви. Така че тежката задача как България да реагира на санкциите по закона "Магнитски", при това – без от Брюксел да са подсказали някаква идея или да са ни задължили с регламент – остава грижа за 47-ото Народно събрание.
Трудността на подобна задача пролича още в колебанието как да бъде регламентиран нормативният отговор на закона "Магнитски" – с промени в различни закони или с приемането на нов нормативен акт; тези регулации в закон ли да бъдат "вкарани" или в подзаконовата нормативна уредба.
Единство има само по въпроса, че националната правна уредба трябва да е съобразена както с действащите, така и с бъдещите актове на европейското право. А то, както много добре е известно,
не осигурява автоматичното прилагане на санкциите,
наложени от трета страна на държава членка на ЕС. Особено, когато става дума за финансовата защита на банки, държавни органи и структуроопределящи предприятия.
Още тогава беше заявено ясно, че досега България не прилага нито международно, нито европейско право във връзка с екстериториалното действие на закона "Магнитски". Припомнено беше, че през 90-те години ЕС приема блокиращ регламент, който предпазва европейските компании от американски санкции, задължавайки ги да не се съобразяват с тях. В очакване на общоевропейския отговор по повод санкционирането на Делян Пеевски и компания, България все пак спешно реагира със специално решение на Министерския съвет.
Задокеанският камък в блатото оплиска хазартният бос Васил Божков, бизнес депутата Делян Пеевски, дългогодишният му човек и дългогодишен кадър на Държавна сигурност Илко Желязков, бившият зам.-министър на икономиката Александър Манолев, експредседателят на Агенцията за българите в чужбина Петър Харалампиев и бившият й главен секретар Красимир Томов.
Редом с тях, в нарочен "черен списък" бяха поставени
над 100 свързани физически и юридически лица,
от които държавните и банковите институции да се пазят заради опасността самите те да бъдат санкционирани.
За всеки случай български евродепутати поставиха въпроса пред Европарламента и Еврокомисията, но нито получиха конкретни отговори, нито някой им обеща подобна "екстра" в бъдеще време. Изработването на общоевропейска позиция също не се предвижда скоро. Така че поне още две-три години държавите членки сами ще решават проблемите си със закона "Магнитски".
Така че, ако трябва да обобщим, една от спешните задачи на 47-ото Народно събрание е решаването на два проблема с един замах – решаване на съдбата на правителствения "Черен списък" чрез трайно уреждане на санкциите по закона "Магнитски" в националната правна система. Като под трайно уреждане, на първо място трябва да се разбира нещо простичко:
или признаваме американските санкции, или не ги признаваме.
Основните моменти в проекта на служебния министър Янаки Стоилов и неговия наследник Иван Демерджиев са няколко.
На първо място – създаване на специален междуведомствен съвет. Негов председател ще е финансовият министър, а членове – заместник-министри на правосъдието, икономиката, външните и вътрешните работи, заместник-директори на НАП и на ДАНС, подуправител на БНБ.
Този съвет ще е помощен орган към Министерския съвет и ще проверява данните и наличието на основания за включването или изключването на физически и юридически лица от правителствените санкционни списъци.
В проекта са предвидени не само принципите за работа на междуведомствения съвет, но и механизмите за съдебен контрол и съдебна защита. Според анализатори, мъчнотията тук ще е постигане на баланса между кратките срокове за съдебен контрол по жалбите за изключване от "черните списъци" и необходимостта от предварително изпълнение на санкционните мерки предвид високия обществен интерес и опасността за националната сигурност от тяхното стопиране при подаване на жалба.
Предложена е и по-прецизна дефиниция на понятието "свързани лица", като презумпцията за това е оборима с доказване в тежест на засегнатите лица. Хипотезите на свързаност са три, но широки с оглед преценката че ограничаването им не би постигнало желания ефект.
Като задължени субекти, който ще прилагат бъдещия нормативен акт, са предвидени държавни органи, държавни и общински предприятия, публичните предприятия, стратегическите обекти – в лицето на техните ръководители, както и кредитните институции.
Всички задължени лица, за които стана дума по-горе, ще бъдат длъжни да приложат една единствена мярка спрямо ицата в "черните списъци" прекратяване на всякакви договорни отношения с тях.
И още – ограниченията ще се прилагат и по отношение на субсидиите за политическите партии с публични средства, а всички от черните списъци" задължително ще бъдат проверявани от КПКОНПИ (или както ще се казва по-нататък комисията за противодействие на корупцията и конфликта на интереси).
От екипа на министър Демерджиев уверяват, че не подлагат на съмнение защитата на основните правозащитни стандарти. И затова бъдещият закон
изключва засягането на задължения, произтичащи от членството ни в ЕС,
от Хартата за основните права, Европейската конвенция за правата на човека и другите многостранни международни договори, по които България е страна.
В тази насока са и идеите за уреждането на случаи, в които едно производство е продължило прекомерно дълго, какъвто механизъм е налице в Закона за съдебната власт. По него може да се иска обезщетение от държавата, за да бъде избегнато търсенето му в продължение на години по съдебен ред.
Дали и каква част от положените усилия за национална уредба "Магнитски" ще оползотворят депутатите в следващото Нарадно събрание е въпрос на политическо маневриране. Евентуално допълване на "българския" списък ще налее обаче масло в огъня. А както стана ясно от дебата в едноименната парламентарна комисия единодушие има в още нещо – че корупцията у нас далеч не е дело само на шестимата в списъка.
