Дълговото бреме на страните с най-ниски доходи е нараснало с 12% – до рекордните 860 млрд. долара през 2020-а. Основната причина за скока са масивните пакети от фискални, парични и финансови стимули в отговор на кризата с COVID-19, посочва в доклад, публикуван на 11 октомври, Световната банка.
Президентът на институцията Дейвид Малпас коментира, че заключенията на колегите му доказват драматично увеличение на дълговата зависимост на държавите с ниски и средни доходи. Той призовава за спешни мерки, които да помогнат на стопанствата да редуцират задълженията си до по-устойчиви и възможни за обслужване равнища, които са жизнено важни за икономическото възстановяване и ограничаването на бедността.
В доклада се констатира, че външните задължения на страните с ниски и средни доходи са нараснал с общо 5.3% през 2020-а – до 8.7 трлн. долара, което засяга държавите от всички региони. Това дългово бреме надхвърля брутния национален продукт и ръста на износа. Съотношението на външния дълг към БНП (без Китай) се е повишило с 5% – до 42%, през 2020-а, а коефициентът на дълга към износа е скочил до 154% срещу 126% през 2019-а.
Малпас посочва, че са необходими спешни мерки за преструктуриране на задълженията предвид изтичащия в края на тази година срок на Инициативата за спиране на дълговото обслужване (DSSI) на Г-20, която предлага временно отсрочване на погасителните вноски.
Официалните кредитори от Г-20 и Парижкия клуб пуснаха през 2020-а Обща рамка за дългово третиране, по която да се преоформят прекомерните и несъстоятелни дългови равнища и дупки във финансирането на отговарящите на условията на DSSI държави. Само три от тях обаче – Етиопия, Чад и Зимбабве – са кандидатствали за програмата.
От доклада на Световната банка става ясно, че нетните капиталови потоци от международните кредитори към страните с ниски и средни доходи са достигнали 117 млрд. щ. долара през 2020-а – най-високото им равнище за последното десетилетие. Нетното кредитиране само за най-бедните държави се е повишило с 25% – до 71 млрд. долара – най-много от десет години насам. От тях 42 млрд. долара са дошли от МВФ и от други международни институции, а 10 млрд. долара – от двустранни сделки.
В тази връзка главният икономист на институцията Кармен Рейнхарт предупреждава, че предизвикателствата пред тази група страни ще станат още по-сериозни когато започне повишението на лихвените проценти.
